ICCROM Course: Promoting People-Centred Approaches 2016 – Lake Ohrid Region

Posted on Posted in Блог

Някой мисли и научени уроци от курса.*

Подходът за работа с местни общности при създаване на програми за опазване и управление не е нов, но обучението посветено специално на този подход стартира през последните години. Първоначалните публикации посветени на темата са дело на Sarah Court, Jane Thompson, Gamini Wijesuriya (част от настоящият курс на обучение) и др.

По време на курса бяха представени теми свързани с опазване на културно и природно наследство, чрез съхранение и прилагане на местни традиционни знания свързани със строителство, но и по-доброто разбиране на традиционната жизнена среда, която предопределя съхранението или унищожението на традиционни знания. Курсът е организиран от UNESCO, ICCROM, ICOMOS, IUCN в сътрудничество с Министерство на културата на Албания, Министерство на околната среда на Албания, Министерство на културата на БЮРМ и Министерство на околната среда на БЮРМ.

Екипът на курса се състоеше от Ana Aleksova (Cultural Heritage Protection Office, БЮРМ), Oliver Avramosky (IUCN); Sarah Court (ICCROM); Luisa De Marco (ICCROM); Boris Erg (IUCN); Alexandra Fiebig (UNESCO); Flavia Montenegro-Menezes (University of Massachusetts Amherst); Anica Palazzo (GIZ Office Macedonia), Katarzyna Piotrowska; Marsela Plyku (Ministry of culture of Albania); Angie Stringer; Jane Thompson; Gamini Wijesuriya (ICCROM). Всички в екипа са специалисти в областта на опазването на природно и културно наследство и са свързани с актуални дейности по опазване на обекти на световното наследство.

Участниците в курса бяха от България, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Молдова и Румъния. Бяха представени множество примери на работа на държавни институции, НПО, неформални сдружения и други, които работят в сферата на недвижимото културно и природно наследство. Бяха представени институтите за опазване на недвижимо културно наследство на Република Сръбска (БиХ), Македония, Албания.

От страна на НИНКН, аз представях работата по изследване на архитектурното наследство на с. Долен, което НИНКН извършваше заедно със сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“, част от което съм и аз. В изложението на други участници ярко изпъква тезата, че държавните културни институти нямат капацитет, време, нужен брой експерти и финанси, за да извършват големи проучвателски мисии и подобно на работата в с. Долен се стартират проекти в сътрудничество с различни неправителствени организации. Примерите на сътрудничество варират от партньорства с университети, фондации, сдружения, тръстове, неформални групи и др. Важно е да се отбележи, че подобни принципи са характерни не само за района на Балканите, но и в цял свят, което бе показано в презентациите на експертите от Австралия, Азия, Южна Америка, Европа.

Теми представени в курса бяха :

Conservation concepts in culture sector Emerging concepts/Working with other audiences particularly communities;

Conservation concepts in nature sector;

Emerging concepts/Working with other audiences particularly communities including culture-nature interlinkages;

Role of heritage in the lives of communities (sustainable development paradigm in heritage);

Addressing audiences, building capacity: Role of Heritage;

Practitioners, Communities and Decision-makers;

Global perspectives on Communities presentations;

Traditional knowledge systems;

Case studies of traditional knowledge in managing heritage and tools, governance systems and benefit-sharing mechanisms;

Participatory processes/Tools focusing on communities;

Coordination, mediation, advisory activities and support of local and regional stakeholders from public, civil and private sectors Experience from the region;

Understanding the gaps using Management Systems framework as a tool.

Обучението бе част от проект “Towards strengthened governance of the shared transboundary natural and cultural heritage of the Lake Ohrid region”, в рамките на сътрудничеството на Македония и Албания за разширяване зоната на световно наследство на Езерото Охрид, която към момента се намира само на територията на Македония. Двете страни са в напреднал процес по изчистване на основните разлики в системите по опазване, както и в изготвянето на множество планове за опазване и управление на зоните около езерото. Интересен аспект на „разширяването“ (extension) на зона на световно наследство е, че то се допуска само, когато зоната, която ще бъде присъединена отговаря на същите критерии за извънредна универсална стойност и разполага със същите мерки за опазване (conservation and management plan).

Територията на охридското езеро е изключително важна културна и природна ценност, съчетаваща в себе си няколко природни парка, намиращи се в двете държави, споделени следи от предишни културни и политически периоди, споделено нематериално културно наследство – традиции, песни, танци, кулинария и др., както и самото езеро – биосферен резерват с наличие на множество ендемични водни и земни видове.

В рамките на курса бяха поставени групови задачи и сформирани международни екипи, които да подготвят финални презентации с предложения в посока сближаване на интересите на международните и национални институции в сферата на опазването с тези на местните хора, за запазване на техните традиционни знания, ежедневие и т.н. за ползите на икономическия растеж на територията. Цел на проекта също бе да се обърне внимание на различните действащи модели на опазване на културното и природно наследство в Македония и Албания, както и тяхното практическо приложение. В проектите следваше да се подготви анализ на вида, характера и периодизация на наследството, да се извърши SWAT анализ за територията, да се изготви стратегически план за действие за следващите 5-10 години и няколко конкретни дейности, които биха могли да активират местното население с цел то да не остане встрани от процеса по управление на територията. Последното е изключително важно поради международния лош опит с възстановяване на обекти и територии на наследството, което след това остава без активна функция и местното население не ги припознава.

Проблемите с работата с местни общности при опазване на недвижимото културно наследство е изключително важна тема в България. Проблемите с включването на населението в процесите по опазване са неслучайни, а наследени от предходния политически етап на социализма. Липсата на желание от страна на тогавашната държава за вземане на решения с местните хора днес води до отношението на общностите по-скоро като „страничен“ наблюдател на процесите по опазване. Опазването в България идва като държавна политика, а не произлиза от обществото (както в Англия, Франция и др.) и това води до цялостното отношение на неутралитет.

Много ясно тези проблеми се виждат в с. Долен, където след създаване на АИР „Долен“, рестрикциите към защитената зона водят до създаване на второ село Долен, в което жителите на старото село изграждат нови съвременни домове. Така обектите на наследството на селото запустяват, а хората все още смятат, че държавата има грижата за опазване на частните им домове. Липсата на отношение на тогавашните държавни институции и вярата, че политическият строй на социализма ще продължава вечно, водят до тоталитарни решения в сферата на опазването и отчуждаване на местните от собственото им културно наследство.

Макар да живеем в демократично общество, то системата по опазване на наследството ни е все още изцяло подчинена на разбиране, че единствено държавата може да осъществява планиране, разработване и мониторинг в управлението на наследството. Цялата власт е съсреодоточена в една личност – министъра на културата. Според настоящият ни закон той осъществява вземане на решения за всяка дейност по опазване на наследството, но също така контролира и изпълнението. Това оставя обществото извън процесите. Всеки опит за намеса от страна на заинтересовани местни общности и други специалисти водят до основният проблем – липсват законовите инструменти в ръцете на общностите, с което те да участват във взимането на решения. Разбира се този проблем е обвързан и с липсата на ясно за търсените резултати в нашето опазване. Какви придобивки за обществото, наследството и бъдещите поколения търсим? Лисата на държавен документ изразяващ държавната стратегия за опазване на културното наследство е явен признак на невъзможността на настоящите власти да формулират правилно своите приоритети в опазването и да изградят визия за тяхното имплементиране. Липсата на цели на държавно и местно ниво води до множество грешни стъпки в опазването на единични обекти, но също така и на цели територии с наличие на обекти на наследството.

Световният опит в опазването в последните години е насочен към промяна на експертно/държавно ориентираното вземане на решения към създаване на повече инструменти за участие на местните общности. Наследството не е само нещо, което сме длъжни да завещаем на следващите поколения, но и среда за живот на настоящите поколения. Връзката между наследството и ежедневието на хората следва да бъде правилно разбирана, за да се установи успешно характера на ценността и да се формулира по-добре последващата му защита.

В световен план обектите и териториите на защита се разглеждат като съчетание на множество ценности, включително самите хора, които ги населяват. Отношението на обществото към наследството е част от ценността му. Въвличането на местните общности в процесите опазване, вземане на решения и тяхното имплементиране е ключово за дългосрочното опазване и управление на териториите. Важно е да се подчертае, че става въпрос за общности, а не за отделни техни представители.

В контекста на people-centered approaches наследството не се разглежда като изолирано цяло, което изисква ресурси за консервация и управление. Вместо това наследството притежава потенциал да играе активна роля в общностите и да носи придобивки за хората, с което да докаже своето значение, подтиквайки ги да подкрепят продължителното му използване и опазване. Макар това да звучи логично, много често желанията и мислите на хората повлияни от политиките към териториите за опазване остават на заден план. Включването на общностите води до засилване на техните умения и желание да участват смислено в процесите по опазване и вземане на решения за управлението на своето наследство. Общностите могат да бъдат местни (тези, които живеят в или в близост до обекти на наследство, заинтересовани (тези, които имат или усещат връзка с наследството) или общности от специалисти (тези, които работят с наследството). Това включва както местно и национално, така и интернационално заинтересувани страни. Особено щом се касае за обекти на световното наследство.

В места с огромен туристически поток, доведен от интерес към наследството изглежда че няма нужда от работа с местните хора, тъй като туризма води до големи икономически придобивки. Въпреки това в много места, където става въпрос за масов туризъм и огромен, предимно чуждестранен, интерес наблюдаваме промени или изцяло унищожение на ежедневието на местните хора. Такива примери можем да видим в големите европейски градове с голямо количество и концентрация на обекти на наследството. Градове като Венеция пък изцяло са посветени на организация на туристическите потоци, а традиционното обитаване е напълно изтласкано от територията. С това е отнет важен компонент на културното наследство – начинът, по който традиционно то е населявано, използвано. Много добре тези процеси бяха разкрити по време на курса. Участниците в курса имахме възможност да прекараме време както в македонската, така и в албанската част на Охридското езеро. Нашите лични наблюдения относно начина на използване на природните дадености от двете страни бяха, че той е драстично различен. В Охрид, в зоната близо до езерото – туристически център на обект на световното наследство, местното население бе малко, почти всички въвлечени в сектора на услугите. Брегът бе оформен с предимно туристическа инфраструктура – магазини за сувенири, ресторанти и др. В Поградец – единствената община на албанска територия с излаз на езерото липсваха външни туристи, местните се наслаждаваха на възможностите, които езерния бряг предлага, а силно впечатление правеше и начинът на оформление на зоната. Местните хора очевидно припознаваха тази зона от града като „своя“ – изключително важна част от процеса на опазване. Брегът на Поградец е осеян с различни активности – дълга зелена зона по дължината на брега, разделяща застрояването от брега, спортни площадки и други възможности за рекреация. Разбира се, липсата на статут на световна ценност води до преизползването на територията, но албанскта държава провежда политика по разчистване на незаконни постройки в близост до бреговете с цел поддържане на природната защитена зона – „Ландшафтът на Поградец“. В мнозина от хората, с които успяхме да общуваме по време на престоя си се вижда настройката, че статутът на световна ценност ще доведе множество туристи, но липсва реалистичният поглед върху негативните страни на това. Цел на курса бе именно изявяването на възможните опасности за наследството от албанска страна породени от увеличаване на потока на туристи.

Важна забележка бе направена от екипа на курса, касаеща отношението към туризма. Бе споделен опитът за преосмисляне на цялостната идея за туризма и връзката и с местното население. В множество документи и политики туризма се разделя от обикновения отдих, което води до различно третиране на заинтересованите страни. Разбирането за туризма като икономически сектор различен от отдиха го поставя в приоритетна и по-изгодна позиция, която често води до големи загуби за местните общности. Изграждат се множество обекти, които са насочени към временния престой на външни общности, а се пренебрегват нуждите на целогодишните ползватели на териториите. Това води до отчуждаване на местното население от собствената му земя, демографски и политически проблеми. Това се изразява в загубата на публичните пространства, които са ползвани за ежедневен отдих и превръщането им в зони за осъществяване на временни атракции.

В случаите на големите туристически центрове на Европа крехкият баланс между масовия туризъм и съхранението на традиционните начин на използване на наследството и ежедневието на местните общности се постига и чрез запазване и презентиране на традиционни дейности. Но много често те придобиват музеен характер. Такъв е примера с туристическите посещения в обекти с традиционно производство – занаятчийници и други, където посетителите се запознават със стари занаяти и традиционно изработване на продукти. Това се явява като тънка нищка между традицията и стремежа към масово икономически растеж на основа на туризъм. Внимателното вглеждане в характера на тези дейности води до заключението, че те могат да бъдат както добри, така и лоши примери за опазване. Тук изключителна роля играят традиционните местни системи от знания.

Източници:

Court, Wijesuriya 2015, People-Centred Approaches to the Conservation of Cultural Heritage: Living Heritage.

Caro, Wijesuriya 2012 - Engaging Communities

*Текстът е част от докладът ми към НИНКН след посещението на посочения курс.