ArchitectureАрхитектура

Часовникова кула, гр. Пловдив

За годината на изграждане на часовниковата кула в Пловдив няма сигурни данни, но може да се твърди, че това е в годините между 1578 и 1611 г , в които двама европейски пътешественици описват града.

През 1578г. Стефан Герлах посещава Филиполол и описва по-важни сгради и др. на седемте хълма в града. Тъй като не споменава за часовниковата кула, която по-късните пътешественици ясно отчитат като важен репер, следва да се приеме, че такава не е имало.

За пръв път за часовниковата кула в Пловдив се споменава през 1611г. от французина Льофевр: „На едно от градските тепета има часовник, който отмерва часовете по френски”.

Няколко чуждестранни автора пътешественици посочват, че по българските земи поставянето на часовникова кула е нехарактерно за периода и е единствената часовникова кула при техните посещения

„Този град има стара кула с часовник, което ни се видя странно, тъй като никъде другаде в тази обширна и изостанала страна ние не видяхме подобно нещо.“
Джон Барбъри, 1664 г.

„Този е единствения град в Турция, в който видях часовник, какъвто има в моята страна, който бие и показва часовете. Часовникът се намира върху една кула, построена на един от трите хълма, за които вече говорих…“
Пол Люка, френски лекар, пътешественик и антиквар 1706 и 1714 г.

„Първо, вътре в града има едно тепе, което се казва „Сааттепе“. На високия му връх има една висока като минаре кула, в която е поставен часовник, който а обед бие два пъти. Звънът му е страшен: и на изток и на запад се чува тази кула. “
Евлия Челеби за забележителностите на гр. Пловдив.

Оригиналната кула вероятно е била дървена. Към 1812г. кулата е изгоряла и наново е издигната от пещерски и брациговски майстори (според Мавродинов), за което свидетелства и надпис на арабски върху кулата.
До 1928г. горната част на кулата, където стои часовниковият механизъм е паянтова, с дъсчена обшивка. В тази част на всяка страна е бил оформен прозорец с островърхи арки. През същата година тя е ремонтирана и изградена от тухлена зидария 15см. Обиколната площадка също е преработена и е поставена бетонна плоча с железен парапет. 1936г. е извършен нов ремонт като са зазидани прозорците. Днес обиколната площадка е изцяло премахната.

Конструкцията на кулата е от каменни блокове. Основата е четириъгълна а тялото е осмостен. Висока е 17 и половин метра. Камъните са добити на самото място, поради което тя е в съзвучие с тепето. Горната част на кулата е задигната спрямо 1936г. и е добавена открита галерия. Покрива на кулата стои върху осем дървени колони и е покрит с ламаринена шапка. Вътрешният конус, в който се спускат тежестите на часовниковия механизъм е изграден от тухли. Механизмът на часовника е реставриран, като е съхранена табелката с името на автора на оригинала – Антонио Барбаджелата от Генуа.

Изследването е извършено в рамките на актуализация на информацията за обектите на културното наследство в гр. Пловдив през 2012 г.

Източници:
Любенн Тонев, Кули и камбанарии в България до Освобождението, 1952 ;
Н. с. Биляна Попова, Частовнинковата кула на Сахат тепе: Част архитурното богаствтво на Пловдив;
Кирила Възвъзова – Каратеодорова, Непресъхващи извори, 1975 г.