Ланджевата къща в гр. Панагюрище е архитектурно-строителна недвижима културна ценност от „местно значение“. Обявена е за паметник на културата в Държавен вестник бр.37 от 1964г. Съгласно изработеното от НИПК научно-мотивирано предложение за регистрацията на обекта, къщата е представител на пловдивската симетрична къща от средата на XIX век.
Архитектурата на сградата, детайлите и художественото изписване са характерни за къщите собственост на големите търговци в региона на Пловдив през късното Възраждане. От съществуващите жилищни постройки в града, подобна архитектура от периода може да се види в Тутева къща, Лекова къща, Дудекова къща и др. Възложител на жилищната сграда е Неделю Ланджев, един от големите търговци джелепи в града през втората половина на XIX век.
В жилищната сграда се наблюдават намеси от няколко периода, част от които са документирани в предишни проучвания. Могат да се определят три сигурни строителни етапа. Първи етап в историята на сградата е от нейното построяване в средата на XIX-ти век до средата на XX-ти век. В този етап, вероятно са правени минимални намеси свързани с организация на бита. Втори етап може да се счита с начало нейното обявяване за паметник на културата (1962 г.) и национализиране (1969 г.) и с край – връщането на имота на неговите собственици след 1989 г. В този период сградата е реставрирана, направени са промени в плановата схема, които да позволят използването и за обществена функция – Пионерски дом. Две от стаите са изменени, премахната е баня, разположена на първо ниво, под стълбището. Общата оценка за намесите в този етап е положителна и е съхранила важна част от първоначалната структура на къщата. Трети етап обхваща периода от реституцията до днес, който включва изграждане на пристройка към дъното на имота, която е имала функции на баня с тоалетна и склад. Пристройката е била изпълнена на подходящо място, което не е било видимо от основните и по-важни изгледи към къщата. В този период се извършват и частични намеси в помещенията, като нови подове, измазване на стени и тавани. В следствие на етапите в строежа на сградата може да се отчете високата степен на автентичност, която позволява ясно дефиниране на ценността и оригинала.
Извършената от НИПК реставрация и непрекъснатото използване на сградата НКЦ са довели до запазване на основни нейни характеристики, премахване на по-ранни неподходящи намеси и изява на основните и качества.
Въпреки това, общото физическо състояние на паметника може да бъде отчетено като лошо, а съвременно целогодишно обитаване е трудно. Има наличие на зони на разрушения по фасадите, зони на навлизане на атмосферни води през покрива, както и зони с неподходящи намеси преди годините. Лошо е състоянието на покрива, като на много места са видими течове, стигащи до жилищното ниво.
Изготвеният инвестиционен проект цели консервация и реставрация на културната ценност, както и възвръщане на жилищната функция в къщата и отлаканата в двора.
