Проучването е извършено в рамките на Териториалната програма на НИНКН за 2022 г. Работата се извършва в екип със разпределени отделни зони в с. Свежен между отделни експерти архитекти. Настоящият текст е част от крайния ми доклад предаден към НИНКН във връзка с проучването. Отделно от общия доклад са изработени 23 отделни проучвания за единични недвижими културни ценности, които следва да се подготвят от института за актуализиране на статут на културни ценности.

Ансамбълът е в най-западната част от историческото ядро на селото, който поради посоката на течение на реката е наречен „Долни край“. В неговите очертания са съхранени най-голям брой от ранните кръстовидни жилищни сгради в селото, които са наричани „дървени“, въпреки че са със смесена конструкция.
Сградите в ансамбъл „Долни край“ са разположени от двете страни на реката, на пътя, който води към гр. Карлово. Над реката са минавали няколко моста, като всички те днес са обновени. От южната страна на реката минава главният път, а северният и бряг граничи с имотите или с малки тупици, отвеждащи към имотите.

По-ранните жилищни сгради в ансамбъла са със следната типология: Първо ниво е изградено с една или повече каменни стени, а останалите са или с талпено-спонцнова конструкция или с паянтова конструкция. Второ ниво е изградено с по-лека конструкция и при него единствената масивна стена е тази, която се явява стена на основното дневно помещение – къщи. В тази стена е изграден и основното огнище на къщата, което осигурява място за готвене и отопление на къщата. Често второто ниво излиза над първо с малки еркери, но в някои къщи (Долна Чолчева, Чорбаджи Вълкова и др), се срещат по интересни еркерни излизания, които оформят уникални за селото архитектурни решения. При по-големите еркери са изпълнени и красиви извити подкоси с линеарна декорация. Покривът е дървен и излиза над второ ниво с големи стрехи с видима конструкция и без обшивка. Покривното покритие е от едноулучни керамични керемиди. Коминът над основното огнище е осигурявал не само отвеждане на дима от огъня, но и светлина през деня. Плановата схема е кръстовидна с квадратен или близък до квадрата план. На първо ниво има две или повече от следните помещения: сайван, дам, зимник, долно къщи, хамбар, дюкян. На второ ниво в повечето къщи има следната схема: открит отвод (със или без одър), горно къщи, гостна стая, малка одая, килер. Килерите са дълги и тесни пространства. Малката одая, наричана още „кьораво“, когато няма прозорци се ползва само за спане. Гостната стая е разположена на най-доброто и осветено място в къщата с богата декорация на интериора и с най-много прозорци. Къщито и гостната са свързани с врата, която да осигурява топла връзка между стаите. Най-изявената, главна фасада е към двора, а не към общественото пространство.

 

 

По-късните къщи в ансамбъла са или преустроени по-стари, при които се прави преработка за симетричност в план и в главната фасада към двора или изцяло нови сгради с пълна симетрия. При тези сгради в първо и второ ниво отпада талпено-спонцовата конструкция и те са изградени изцяло от каменна зидария и паянтови стени. При тях отпада и открития отвод/чардак/. Първоначално е търсена симетрия на фасадата, а по-късно тази симетрия преминава и в план. Входовете на тези сгради са централно разположени (или близо до центъра) на главната фасада и отвеждат в салон (ново помещение за периода). От двете страни на салона, са организирани същите функции като в предходния тип сгради: сайван, дам, зимник, долно къщи, хамбар, дюкян, но помещенията в план са близки до огледална симетрия. В дъното на салона се поставя стълбата за второ ниво, която отвежда към горния салон. В салона, над главния вход се намира одъра. На второ ниво, отново огледално разположени, са жилищните помещения, като отново те повтарят функциите от редния строителен период: горно къщи, гостна стая, малка одая, килер. Интериорите не се променят значително.

В ново време започва строеж на сгради, които не само на външен вид но и конструктивно са носители на нова архитектура. Симетрията в план е отразена и във фасадата. Конструкцията е от носещи тухлени стени с дървени междуетажни подове. Допълнителни елементи характерни за периода са ризалити в ъглите и в централната ос, както и рамки около прозорците. Корнизът също е подчертан от няколко реда тухли с профил и фронтон.

Основна заплаха за опазването на всички сгради в ансамбъла е липсата на постоянно живеещи хора в голяма част от културните ценности и неконтролираните природни и антропологични негативни влияния. При огледа на място в периода октомври-ноември беше отбелязано, че част от къщите са необитаеми, а повече сгради, които се поддържат са за сезонно обитаване. Заплаха за всички сгради са липсата на условия за съхранение от грабежи на материал и вещи от интериора. В част от сградите бе отбелязано, че вратите са отворени или самите дворове са лесно достъпни.

 

Ползвани източници в проучването:

Моллов, К. Аджар. Историко-географска характеристика от 1921 г.
Балтов, И. Село Аджар – Свежен. Късчета история. 2021 г.
Балтов, И. История на село Аджар – Свежен. Караджадагска нахия. 2017 г.
Централен държавен архив. Фонд 300Б, Опис 1, А.Е. 77. Героичното минало на Свеженската /Аджарска/ партийна организация на Р.М.С.
НДА на НИНКН. Досиета: ПД-1197-1-I ПД-1198-2-I ПД-1199-3-I ПД-1200-4-I ПД-1201-5-I ПД-1202-6-I ПД-1203-7-I ПД-1204-8-I ПД-1205-9-I ПД-1206-10-I ПД-1207-11-I ПД-1208-12-I ПД-1209-13-I ПД-1210-14-I ПД-1211-15-I ПД-1212-16-I ПД-1213-17-I ПД-1214-18-I ПД-1215-19-I ПД-1216-20-I ПД-1217-21-I ПД-1218-22-I ПД-1219-23-I

ЗП на АИР Свежен. 1988 г.
ЗРП на АИР Свежен. Свежен. Опорен и сравнителен план. 1988 г.
Кадастрален и регулационен план на с. Свежен, окръг Пловдивски. Одобрен със Заповед 8/16.03.1993 г.
Архитектурно-исторически резерват Свежен. Опорен план на паметници на културата.