Проект за консервация, реставрация и експониране на недвижима културна ценност от национално значение църква “Успение Богородично”, Черепишки манастир.
автори: арх. Павлина Сакелариева, арх. Гергана Кочева, арх. Нина Речникова, арх. Дарена Милкова, арх. Ирина Аргирова, арх. Камелия Владимирова, арх. Иван Колев
По исторически данни манастирът е първоначално изграден в XIII век и носи типичните белези на храмовата архитектура от периода на Средновековието. През вековете манастирът е играл роля на книжовен център и вероятно е бил значително по-голям комплекс от сгради, защитен от естествения природен контекст. Днес, единствено църквата „Успение Богородично“ е съхранен обект от средновековието, а останалите обекти са датирани от периода на късното Възраждане, а голяма част от тях са обновени през последните 40 години.
Храмът е свободно разположен в двора на манастира, на тераса, на северен склон към река Искър. В комплекса са разположени още камбанария с изповедалня в югозападна посока, жилищно крило от северозапад и музейна сграда от север.
Дворът е ограден от запад с висок зид, които маркира границата на манастирския комплекс, от юг – скален склон, от изток и север – река Искър. На север от църквата, на по ниска тераса се намира и манастирското гробище. За прекъсване на честите наводнения на манастирския двор е изградена бетонна защитна стена, завършваща с дървен ажурен парапет, която рамкира двора, по брега на реката.
Черепишкият манастир “Успение Богородично” в с. Черепиш, общ. Мездра, обл. Враца, съгласно чл.59, ал.4 от Закона за културното наследство /ЗКН/ /ДВ бр.19 от 2009 г. с изм. и доп./ и §12, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН притежава статут на декларирана архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с предварителна категория “национално значение”.
Във връзка с проект за Консервация и реставрация на манастирската църква, изработен от настоящия проектантски колектив в рамките на Курс по опазване на архитектурно културно наследство към НИНКН и Екол де Шайо, Франция бе изготвен пълен списък на архивните материали съдържащи се в архива на НИНКН. Налични са данни за проекти от 60те до 80те години на XX-ти век, включително: проекти за КРР, Научно-мотивирано предложение за обявяване на църквата за НКЦ, множество архивни фотографии и др. При ремонт на покрива от 1978 г. са описани в КСС множество дейности – цялостно разкриване на покрива на наоса и нартекса – подмяна на дървени изгнили елементи, нова дървена обшивка, полагане на хидроизолация от воалит, конобит и асфалтова замазка, почистване и пренареждане на тикленото покритие.
За изграждането на Черепишкия манастир има няколко различни версии, като преобладава мнението за създаване и изграждане през XIII-XIV в. Различни източници свързват процеса с личността на Пимен Зографски, с който се свързват и редица паметници от територията на България, Атон и Македония. Черепишката църква е свързвана с тях, само поради факта, че в житието на светеца от неговия ученик Памфилий се съобщава за посещението и смъртта на св. Пимен Зографски в Черепишкия манастир. (по изкуствовед Мая Захариева)
Мястото на разположение на манастира е продиктувано от естествената защита от природната рамка – стръмните скали и речния бряг. В района са документирани няколко главни пътя, използвани от древността, като подходящи преходи следващи дефилето на реката.
По исторически данни манастирът е бил разрушаван и възстановяван наново, а останките от ранно средновековната черква се намират под днешната. Предполагаме, че църквата е била еднокорабна и е възможно да е била по-къса от настоящата. От посочения период съхранените църкви са били от този тип, като в рамките на проучването са направени анализи и съпоставки със други храмове от района на Искърското дефиле, западна Стара планина Софийската Света гора и др. От направеното проучване е изведена и обща характеристика, която дава основание за преценка на автентичността на храма в Черепиш. През Средновековието строителната традиция на църковната архитектура на българите търпи големи загуби. Големите достижения на преходните периоди са забранени и по нареждане на Османската империя, църквите приемат скромен вид. Не се допускат куполи, камбанарии, издигане на високи обеми. Всички характерни елементи на храмовата функция се скриват в малки еднопространствени сгади. С политическите промени в района, и борбата за независима българска църква през XVIII – XIX в. много от старите знания и храмови функции, обеми и пространства започват да се завърщат.
Наосът на църквата носи белези на множество намеси през вековете, които са четими както в екстериор така и в интериор. Те са продиктувани, както от неколкократни нападения и опожарявания, така и от извоюваната в периода на късното Възраждане църковна независимост и възможността за разширяване духовната дейност в рамките на днешна България. Настоящият наос в преден период е побирал наос и нартекс. В зоната под съществуващия купол се е намирала масивна преградна стена, която е разделяла пространството. Доказателство за това е оформлението на интериорния корниз от вълчи зъби по началото на свода, съхранена част от свод, на мястото където свършва корниза, както и проучванията на стенописната сценография. През 1802 г. Към храма е добавена нова нартика, с което пространството е издължено в западна посока, вероятно тогава е премахната и вътрешната стена в оригиналния обем. Няма информация за оформлението на тази първа пристройка, като най-ранни снимки от началото на XX–ти век показват обем изграден от тухлени стени, с малки отвори, покрит с тикли, както в оригиналния обем.
През 1884г. До църквата е построена камбанария, като тя вероятно е била временна, от дървена конструкция, подобно на другите камбанарии строени в периода – временни намеси до създаване на нови кули-камбанарии в обема на съществуващите църкви. Това се доказва и от проект от началото на XX-ти век, който предвижда над нартекса да се появи кула с камбанария. Тази намеса не е изпълнена и вместо това до църквата се строи двуетажна камбанария – на първо ниво стая – днес изповедалня, а на второ – открита площадка с клепало и камбани. Тази камбанария е изпълнена в XX-ти век, за което можем да съдим по нейната конструкция, с бетонови пояси и каменни зидове с циментов хоросан.
През 1888 г. се полага купола в центъра на наоса на оригиналния обем на църквата. Той е изпълнен с частично премахване на свода (включително премахване на част от стенописите).
До 1897 г. Черепишкия манастир е отделен от светския живот на държавата. В тази година се прокарва ЖП линията, която дава възможност за много богомолци и посетители от страната да започнат все по-често да посещават комплекса. На изток от него, в близост до реката се строи хотел, отваря се и ресторант. Посещението на манастира става част от туристическите забележителности в района на София.
Непосредствено до църквата е било разположено жилищно крило – по склона на скалите, което през XX-ти век е изгоряло. Следи от посочения обект са единствено поредица от ниски зидове на юг от манастирската църква. В същата зона се развиват няколко дървета и храсти, които водят до постоянно задържане на влага в зоната на южната фасада на църквата.
Източници:
1. Архив НИНКН – досие, ПСД, фото-документация
2. Майя Захариева. Цикълът на Деянията и чудесата Христови от притвора на Черепишката манастирска църква „Успение богородично”. 2015 г.
3. Калина Минчева, Светозар Ангелов. Църкви и манастири в югозападна България от XV – XVII в. 2007 г.
4.Василиев, А. Черепишкият манастир Успение Богородично. С., 1943, 13-16; – 92657 Черепишки манастир «Успение Богородично». – В: Корпус на стенописите от ХVІІ век в България. С., 2012, 206-208
5. Врачанска епархия: Монастира и монаси. Читалищно дело (Враца), 15 май 1936
6. Генова, Второто пл. задача – опис на стенописи
7. Генова, Е. Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа. Димитър Христов зограф. Йоан Николов Иконописец. Костадин Петрович Вальов. София, 2012, 71-75, 196-197.
8. Гергова, И. Житието на св. Пимен Зографски – критически прочит. В: Етрополската книжовна школа и българският ХVІІ век. С., 2011, 268-280
9. Гошев, И. Към историята на Черепишкия манастир. ГСУБГ, ХХІІ-ХХІІІ, 1944-1945, 5-33
10. Динеков, П. Житието на св. Пимен Зографски. – ИИБЛ, ІІ, 1954, 233-248
11. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Т. ІІІ, С-Я. С., 2006,165
12. Каменова, Д. Научно-мотивирано предложение за обявяване Черепишкия манастир, Врачански окръг, за паметник на културата. НИПК 1970.
13. Каниц, Феликс – ‘Дунавска България и Балканът’ стр. 283-284
14. Коева, М., П. Йокимов, Л. Стоилова. Православни храмове по българските земи, С., 2002, 42
15. Маджуров, Н. Черепишкият манастир „Успение пресветая Богородици”. – В: Богослужебно последование и житие на св. Софроний Врачански 1739-1813 с исторически очерци за неговата Врачанска епархия и за Черепишкия ман. Юбилеен сборник по случай 170 г. от бележитата кончина на светителя. София, 1983.
16. Мутафчиев, П. Избрани произведения. Т. ІІ, София, 1973, 362-366 -371, обр. 19 (план)
17. Нейковски, П. Черепиш. С., 1982.
18. Нешев, Г. Български довъзрожденски културно-народностни средища С., 1977, 133-134, 206-208
19. Ножарова-Гужгулова Т., Г. Гужгулов. Черепишкият манастир – проблеми на реставрацията. – МПК, 2, 1982, 21-27
20. Пенкова, Б. Черепишки манастир «Успение Богородично». – В: Корпус на стенописите от ХVІІ век в България. С., 2012, 206-208
21. Поповъ, Милю Българските мЪнастири. С., 1927, 50-51 – само за 17 век – Във фонда на СУ-УБ Библиотека История – сигнатура 0 2436 и в НБУ
22. Прашков, Бакалова, Бояджиев 1992, 124-128). Прашков и др., манастири, 124-128
23. Свети места. Църквите и манастирите във Врачанския край. Сборник материали. С., 2009
24. Чавръков, Г., Добрев, С. “Български манастири” 1974, изд.”Наука и изкуство”
25. Пенкова, Б. Корпус на стенописите от XVII век в България. С., 2012, 206-208.
26. Гергова 2003, 23-32; Гергова, И. Резбата в ателието на св. Пимен Зографски. – Проблеми на изкуството, 2, 2003, 23-32.
27. Гергова, И. Житието на св. Пимен Зографски – критичен прочит. – В: Етрополска книжовна школа и българският XVII век. С., 2011, 268-280.
28. Свещеническо училище Софроний Врачански. Черепиш- Десетгодишен юбилей на Черепишкото свещеническо училище “Софроний Врачански” : 1921-1931
29. Български манастири: пазители на духовността през вековете – Сотиров, Павел
30. Мутафчиев, П., Из нашите старопланински манастири. – Сб.БАН, кл.ист.фил. 15 (ХХVІІ), 1931, 122
31. Божилов, И., Тулешков, Н., Прашков, Л.”Български манастири” 1997, изд.”Христо Ботев”
32. Манова, Екатерина -Българска стенопис XVI-XVII век, Ссфия 1985г.
33. Бояджев, Стефан, Нели Чанева-Дичевска, Лила Захариева, – Изследвания върху архитектурата на българското средновековие, София 1982г.
34. Каменова, Д. Научно-мотивирано предложение за обявяване на Черепишки манастир, Врачански окръг, за паметник на културата. НИПК. София, 1970.
35. Воденичарски, Ц., Л. Младенов. Черепишкият манастир – твърдина на българсщината. – Вестник Отечествен зов. Враца, бр. 135, 1968;
36. Вутов, П. Черепиш и Ржана. Раят на Балканите. С., 2002.