Проектът е разработен от архитектурно студио “В3 Дизайн” ЕООД
Архитектура
арх. Иван Колев
Сградата е строена през 1895 г. за жилище за писателя и той живее в неядо смъртта си през 1921 г. След смъртта му сградата е превърната в първиятв София музей, чийто първи уредник става писателят Елин Пелин.
Двуетажната жилищна сграда е изградена със скромни класически елементи, характерни за първите години на Третата българска държава. Разположена е на ъгъла на улиците „Георги С. Раковски“ и „Георги Вълкович“ (покъсно преименувана „Иван Вазов“). В двора на къщата има допълващо застрояване, което се ползва за заведение за хранене. Съхранена е масивната ограда на уличната регулация по ул. „Иван Вазов“.
По време на бомбардировките в София през 1944 г. къщата е опожарена и изгарят покрива, дървените подове и интериора. Част от пруския свод също е разрушена. Личните вещи и подвижно обзаведжане на Вазов са спасени предварително и съхранявани извън София. След войната сградата е реставрирана, но не разполагаме с подробна информация за това колко точно са пресъздадени оригиналните елементи и конструкцията и интериора. Музеят
отваря врати отново през 1950 г. по повод 100 годишнината от рождението
на писателя.
През 80-те години по проекти на екип на НИПК се извършва нова реставрация. Изпълнен е текущ ремонт на покрива и консервация и реставрация на фасадите. В интериор са изпълнени подмяна на дюшеме, боядисване на стени и тавани, включително декоративни изписвания по шаблони в стаите. Направено е подробно архитектурно заснемане с множество детайли от дограмите.
Направихме оглед и частични работни архитектурни заснемания на обекта, които показват, че по покрива няма значими изменения от предходно изработената от НИПК проектна документация през 1984 г.
В настоящия момент се наблюдават течове в покрива, които са ограничени единствено в зоните около капандурите. Причина за това е лошо състояние и видимо нарушение на връзките между листовете на металната обшивка и хидроизолацията около тях.
В зоните на контакт със сградата на калкан се наблюдава задържане на влага по покрива и развитие на растителност, които са довели до гниене и частично разрушаване на дървената обшивка под керемидите. Тъй като в тези зони няма наблюдения за течове и следи по пода на тавана, те не са предмет на настоящия проект за аварийни мерки.
Разработеното от нас становище за аварийни мерки предлага временни намеси до изработка на цялостен проект за ремонт на покрива, който ще реши проблемите на сградата дългосрочно.