Проектът е изработен към проектантско бюро “Арконт”, гр. Пловдив
Шахбединовата Имарет джамия се намира в централната част на Пловдив, в близост до основната пешеходна зона на града по улиците „Княз Александър I” – “Райко Даскалов“. Построена е около 1444 г. и е представителна за типа джамии „завие“. Носи характеристиките на джамиите строени през XIV век, когато Бурса е столица на Османската империя. Тя е приютявала пристигащите по днешните български земи дервиши след XV-ти век (откъдето идва и името „имарет“).
Обектът притежава статут на недвижима културна ценност от национално значение, регистрирана като „Имарет джамия с гробница”, гр. Пловдив. Обектът е запазил частично функциите си и към настоящия момент и представлява действащ храм.
В средата на миналия век са извършени намеси по реставрация на обекта, които частично са изменили неговия вид. На архивни снимки от началото и средата на XX век се вижда, че само две полета на сградата са покрити с куполи – централното молитвено пространство и полето пред михраба. Останалите зони са покрити със многоскатен покрив с едноулучни керемиди, под тях са били скрити куполите. Видимо е, че тюрбето е изцяло измазано.
При оглед на място бе констатирана намеса със стоманобетон( помещение 8), в западното пространство над стаята на имама. Там, в средата на миналия век, са изпълнени стоманобетонни греди, колони и плоча, които допълнително водят до проблеми с влага – в двата купола непосредствено от двете страни на бетоновата конструкции се забелязват и най-големите нарушения в мазилка и най-сериозни следи от влага. По стоманобетоновите елементи се забелязва и отлагане на соли. Тъй като намесите са във помещение, което няма пряка връзка с функционирането на храма, тези намеси към момента са скрити и не са в конфликт със социализацията на обекта, но оказват влияние върху неговото конструктивно състояние.
Днес покривът е изцяло покрит с оловно покритие като по този начин е възстановено по-ранното му оформление. В тази зона са и най-сериозните проблеми на актуалното състояние на сградата – поради недобра връзка между оловните листове и зидовете се оформят зони на задържане на вода и влага, наблюдава се развитие на паразитна растителност. Като резултат в интериора се виждат следите на постепенно подкожушване на мазилката и унищожаване на стенописи.
Проектът предвижда премахване на няколко зони на покривното покритие, които са констатирани като проблеми за навлизането на вода при дъждове. Зоните ще бъдат почистени от замърсявания, растителност и др. След това разрушените оловни листа ще бъдат заменени с нови. В няколко зони, посочени в графичната част ще бъде променен детайлът на покриване на градежния материал от оловните листа с цел по-добро оттичане и предотвратяване задържането на влага във вътрешността на стените.
Ще се премахнат оловните листа оформящи детайлът на водоливниците, и ще се изпълни нов детайл с увеличено издаване на водоливника пред фасадите, което ще предотврати обливането на фасадите с атмосферни води.
Счупените армирани стъкла по тамбура и лантерната ще бъдат подменени с идентични по форма и цвят.
На източната фасада на михраба ще се поставят маркери по протежение на видимата пукнатина в градежа, с които ще се установи дали пукнатината е действаща.
Ползвани източници:
- Пейо Бербенлиев, „Архитектурното наследство по българските земи“, 1985
- Васил Пеев, „Пловдив в миналото“, 2011
- Николай Тулешков, „Архитектурното изкуство на старите българи“, 2006
- Анна Антонова Рошовска, „Българските майстори на паметницте на исляма у нас“, 2003