ОСНОВЕН РЕМОНТ, РЕСТАВРАЦИЯ И КОНСЕРВАЦИЯ НА СГРАДИТЕ НА ЧЕХОСЛОВАШКИ КЛУБ В УПИ XIII-40, КВ.550, ПО РЕГУЛАЦИОННИЯ ПЛАН НА ЗОНА А-ЮГ, РАЙОН СРЕДЕЦ, ГР. СОФИЯ
арх. Иван Колев – ръководител на екип
арх. Камелия Владимирова-Колева
инж. Т. Георгиева-Бокс – Конструкции
Аглика Икономова – КРР – технология
инж. Т. Ламбева – Геодезия
инж. Георги Грозданов – Пожарна безопасност
„Жилищна сграда, бивша на Христо Анков, сега Чехословашки клуб“ е недвижима културна ценност, първоначално обявена в ДВ, бр. 40, 1978 г. като единичен архитектурно-строителен паметник на културата. С Писмо 2637 от 07.06.1988 г. на НИПК, сградата е декларирана като архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория „местно значение“. Тя попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова НКЦ – „Жилищна зона „Докторски паметник“ /Ж-1/, както и във II-ра защитена зона на археологическия резерват „Антична Сердика и Средновековен Средец“.
Основна цел на предложението е извършване на необходима намеса по укрепване на застрашените зони в комплекса, които могат да доведат до опасност за живота на ползвателите, както в самия имот, така и в съседни имоти. Втора важна цел на проекта е проучване, документиране и предложение за реставрация на фасадите на трите части на сградата, които са в лошо състояние.
Сградата на Чехословашкия клуб се намира в центъра на София и е построена през 1892 г. Над входа на сградата, в малък и неколкократно боядисван медальон, се чете годината 1890 г., която може да е свързана със започване на строежа. На един от малкото съхранявани архивни архитектурни чертежи на къщата личи името на арх. Антон Хадерер (автор още на днешното Египетско посолство, 1897 г.). Съвпадение на събитията е, че в същата 1892 година е създаден и клуб „Чех“, който ще се нанесе в сградата тридесет и три години по-късно.
Първи собственик на къщата е полковник Христо Николов Петрунов, което е видно от оригиналния чертеж на сградата. Христо Петрунов е български офицер (генерал-майор), командир на 1-ви конен полк по време на Сръбско-българската война (1885), заместник-инспектор на кавалерията по време на Балканската война (1912 – 1913), началник на Македонската полева подвижна конница през Междусъюзническата война (1913) и началник на 3-та дивизионна област по време на Първата световна война (1915 – 1918). Освен неговото име върху оригиналните чертежи, знак за собственика има и на металния парапет на балкон към двора. Там е изпълнен централен декоративен елемент с форма на подкова и два кръстосани меча.
Липсва информация за Христо Анков, който е посочен като собственик в документите за статут на сградата като паметник на културата. Няма информация как и кога той придобива къщата. Отново от налични данни, неговата наследница Жозефина Анкова продава къщата на Клуб „Чех“ през 1924 г. След това сградата е известна като Чехословашки народен дом „Томаш Мисарик“, по името на първия чехословашки президент.
Чехословашкия клуб събира чешката и словашка общност в България и до днес с наименованието Сдружение „Чехословашки клуб Т. Г. Масарик в България”. В периода около Освобождението на България тази общност има огромно значение за бързите темпове, с които младата ни държава започва да догонва западноевропейските култура и икономика. Чехите в България правят изключителни първи стъпки за страната ни в сферата на историята и археологията (Константин Иречек, Карел, Владимир и Херман Шкорпил, Вацлав Добруски), актуална за периода западна архитектура и градоустройство (Антонин Колар, Йосиф Шнитер, Либор Байер, Антон Новак, Иржи, Йозеф и Вацлав Прошек) и подпомагат модернизацията на градовете ни. В много други сфери на науката и културата, в Царство България е имало недостиг на кадри, а чешката общност е изиграла своята важна роля.
През 1924 г. на Общо събрание на Сдружението е решено да се закупи подходяща сграда за функциониране на училището и общността. Най-голямата активност на клуба е в периода от 1924 до 1948 г. В периода 1948-1950 г., 2000 нейни представители се завръщат в своята родина.
Чехословашки народен дом „Т. Г. Масарик“ е открит на 25 октомври 1925 г. В края на 20-те години на ХХ век е достроена голяма зала за официални събития и физкултурен салон – реконструкцията и дострояването са свързани с името на арх. Томаш Дробил. През 1946 г. През втората половина на 50-те години на същия век се извършва ремонт на залата, на която е поставен нов железобетонен покрив, подновени са помещенията на ресторанта, а по-късно и на кинозалата /2-ри етаж/ и е монтирано централно отопление.
Всички проектни намеси са предвидени да бъдат изпълнени с максимално отчитане на историческата и архитектурна стойност на културната ценност. Въз основа направеното проучване бе установен оригиналния цвят сградата, който на места е видим под новите слоеве боя. Неподходящи намеси с нови материали (бои, цимент и др.) са предвидени за премахване и възстановяване на оригинал.
Източници:
НДА на НИНКН
Предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата от периода 1878-1944 г. в София. 1977 г.
Архив на Чехословашки клуб „Т. Г. Масарик“
Национален исторически музей
csklub.bg
historicalroutes.bg
stara-sofia.com