Консервация на фасади на Княжеския дворец, гр. София

Княжеският дворец (дн. Филиал „Двореца“ на Националната галерия и Национален етнографски музей) е разположен в историческия център на гр. София. Той е част от най-представителната зона в столицата, съхранена около Градската градина. Ансамбълът включва още сградите на Народното събрание (бивш Партиен дом), БНБ, СГХГ, Гранд Хотел София, Народния театър „Иван Вазов“, Министерство на отбраната, Зала „България“, НПНМ и др.

Проектът предвижда консервация и реставрация на два балкона и тереса, разположени на южната и западната фасади на Княжеския дворец в София. Лошото състояние на трите обекта е следствие на неподходящи намеси за отводняване на сградата и проектът до голяма степен предвижда належащи аварийни намеси.

РАЗВИТИЕ НА ОБЕМА НА ДВОРЕЦА. 1. Първоначален обем. 2. Развитие по времето на Княз Александър. 3. Развитие при Княз Фердинанд.

Историческо развитие

Историческото развитие на обекта може да се разглежда в шест строително- функционални етапа:

ЕТАП 1. Конак и временна болница (1873-1878)

Бившият конак е една от малкото сгради в София, които запазват своята устройствена и функционална роля след Освобождението и обявяването на София за Столица.

Конакът на София е бил разположен на едно от най-високите места в града и първоначално вероятно е изграден към края XVIII в. (по данни от статията на Антон Разсуканов, сп. „Нива“, бр. 2, 1937 г.) През 1813 г. той изгаря и чак през 1873 г. започва изграждането на нов конак. (възможно е да става въпрос за различни сгради, тъй като за толкова дълъг период няма яснота коя сграда поема функцията на изгорялата сграда) Именно този нов конак построен по времето на Мазхар Паша бива избран да приеме бъдещият княз на България. По исторически сведения, сградата е била с опростена архитектура. Според Антон Разсуканов главният вход е бил на същото място, както днес и над него е имало балкон, който в последствие е изменен при ремонтите. (Възможно е авторът да има предвид тераса, какъвто елемент присъства днес.) В близост до конака е била построена и джамията „Челеби Джамси“.

ЕТАП 2. Административна сграда на Временното руско управление (1878-1879)

В първите години след Освобождението България се управлява от Временно руско управление. За императорски комисар е назначен Александър Дондуков-Корсаков. След като е взето решение конакът да стане дворец за бъдещият княз, временното руско управление извършва ремонт на сградата, без значителни промени в архитектурата и общия обем. Вероятно в този период е изменен и главният вход на двореца и терасата над него. Видно от съхранени снимки, терасата е легнала върху четири колони на равномерни разстояния. Вижда се и метален парапет. Тъй като по това време главният вход е на нивото на двора, пред него няма изявено стълбище.

ЕТАП 3. Княжески дворец на княз Александър I Батенберг. (1879-1886)

Поради множество некачествено изпълнени елементи в предния период (включително падащи парчета от мазилките на таваните и др.) година след нанасянето си князът изисква цялостното ремонтиране на сградата на двореца. В годините 1880-1882 той временно живее в друга къща (бивша на ген. Паренсов; днес на нейно място се намира МВР), а в дворецът тече ремонт по проект на австрийския архитект Румпелмайер и изпълняван от предприемач на име Дженов. Ръководител на изпълнението е арх. Антонин Колар. Различни източници посочват, че в строежа са участвали още и архитектите Фридрих Грюнангер и Ларс (няма информация за първо име). От сградата на конака остават само основите, върху които се изпълнява новия обем. Румпелмайер изпълнява и летния дворец в Сандрово (Евксиноград).

За разширяване на имота са изкупени съседни парцели. В посока изток и запад се оформят две разширения на двореца, които да се поместят новите функции. За целта се премахва и джамията в западна посока. В западното крило се организират следните нови функции: на първо ниво – канцеларии и дворцови служби; на второ ниво – тронна зала, бални салони, приемни, трапезария и зимна градина. По данни от протоколи на МС се отпускат средства за изработка и доставка на каменни скулптури от Виена. Към Двореца се назначава и архитект-инженер. Изработва се ново парадно каменно стълбище във входното фоайе с голямо огледало, съхранено до днес. (информация от протоколи от заседания на МС № 5/23 ян. 1881 г.; № 8/10 февр. 1881 г.; № 11/24 февр. 1881 г.; № 8/31 май 1881 г.)

В този етап е видно, че терасата и главният вход вече са изменени. От малкото съхранени снимки е трудно да се определи дали е идентична с тази от по-късните етапи, а липсата на документация остава въпроса нерешен. В „България и нейните хора“ Уил Мънро посочва, че в двореца се влизало през „внушителен железен портал“ (може да се отнася и за портала към двора, а не на сградата).

Новото западно крило на двореца е по-високо от оригиналния обем, а западната фасада е решена симетрично. На второ ниво е изпълнен балкон с каменен парапет с балюстрада.

ЕТАП 4. Княжески дворец на княз Фердинанд I, цар Борис III, цар Симеон II (1887-1946)

Следващият значим ремонт и пристрояване на двореца е извършен по времето на княз Фердинанд I. Обосновката за нуждата от ремонта е женитбата на Княза и необходимостта от повече жилищни и представителни пространства. Тъй като авторът на двореца арх. Румпелмайер междувременно е починал, проектът за ново преустройство е дело на арх. Фридрих Грюнангер, който е участвал в изпълнението на първия проект. Грюнангер е дворцов архитект в периода и видимо от решения на МС е бил изпращан във Виена, вероятно за избор на подходящи материали и декоративни елементи. В изпълнението участват още австроунгарския скулптор Андреас Грайс и френския художник Антоан Барбие, който изработва гипсови декорации в интериора на новото жилищно крило.

Изпълняват се две пристройки – на изток и запад. В източната част се оформя изцяло ново крило – жилищна част за семейството на Фердинанд, включващо библиотека, учебни салони, стаи за игра и развлечения, трапезария и приемна.

Вероятно в този период е изпълнен и металния портик с тераса над главния вход. На колоните пред входа и днес може да се види надписа на фирмата изпълнител Waagner Wien. Според авторите на книгата „Австрийски архитектурни влияния в София – края на ХIХ началото на ХХ век“ портика и терасата са изпълнени с ремонта от 1894-95. Същата фирма доставя бронзовите фигури и парапети за Лъвов мост (1889) и Орлов мост (1891) в София, елементи за паметника на Левски (1891), оградата на градската градина (1891), Желязната църква в Истанбул (1893-1896). В същия ремонт са реализирани и металните елементи към зимната градина на жилищното крило (в посока югоизток). Те са изпълнени от фирмата Eduard Puls. Berlin. Детайлът на металните елементи е различен и поставя под въпрос точното време на изпълнение на входната тераса, както и защо за отделните метални елементи в двореца са ползвани различни доставчици и детайли, макар и изградени в един период.

В западната част се увеличава обема на пристройката извършена по времето на княз Александър. В разширения обем се организира серия от анфиладни пространства с представителни функции. Западната фасада заедно с балкона е изцяло демонтирана и преизградена като фасада на новия обем. Над централната ос се оформя фронтон, в който е изобразен герба на владетеля. Видно от заснетото от нас на място, при транслирането на балкона, някои елементи са минимално изменени, което е довело до разлики в начина на стъпване на пиластрите.

В този период се изпълнява и нов балкон на южната фасада, който е разположен централно на западната пристройка.

По данни от заседания на МС от периода, ремонти в двореца са извършвани редовно, като някои намеси включват реорганизации или нови функции в интериор и добавки в екстериор. Прави впечатление, че първоначално за покриване на прозорците са ползвани платнища, подменени постепенно с дървени капаци. Видно от съхранени снимки капаците са се отваряли в две посоки.

Капаци е имало и на прозорците, който гледат към терасата над главния вход. Капаците остават и до периода, в който сградата е предоставена на НХГ, но на следващ етап са премахнати.

ЕТАП 5. Временна административна и жилищна сграда на МС (1946-1953)

В последните години на ВСВ, семейството на царя се премества да живее в двореца „Врана“. На 24 март 1944г. „Врана“ е обстрелван с бомби, а царското семейство се спасява в бункера на комплекса. След държавния преврат от 1944 г. и процесът срещу членовете на царското семейство, през 1946 г. те са принудени да напуснат страната. Дворецът става административна сграда на Министерски съвет. Част от интериорните декорации са унищожени, за да отговарят на новия политически строй. Премахнати са част от символите на царството, които са откъртени от фронтоните в екстериор и др. елемент в интериор. Направени са значими намеси в средата на сградата. След изгонването на царското семейство са премахнати и сградите непосредствено около двореца – караулното, кухните, оградите на имота. През 1949 г. се изгражда мавзолея на Г. Димитров обърнат с лице към входа на двореца. Разчистения пред двореца терен, заедно с бившия площад „Александър I“ е прекръстен на площад „9-ти септември“ и нивото му е леко снижено. Около портика на двореца са изпълнени стъпала (видимо по снимки около 120 см обща височина). „Освободения народ имаше нужда от площад, на който да манифестира своите успехи и радост“, пише арх. Хр. Ганчев в книгата си „София. Улици и площади“ през 1983 г.

ЕТАП 6. Сграда с функции на галерия и музей – НХГ и ИЕФЕМ-БАН (1953-)

От 1953 г. сградата на бившия дворец е предоставена на Национална художествена галерия и на Националния етнографски музей. Това е и най-дългия етап в историята на сградата без промяна на функцията. През 1959 г. нивото на улицата пред двореца е свалено до около 2 метра, което води до изграждане на съществуващото днес каменно стълбище (с едър метален парапет) със симетрични рамена от двете страни на входа. Свалянето на нивото на терена води до разкриване на основите на сградата, които са били от едри каменни блокове. Тъй като не са били проектирани за лицеви елементи, е решено да се изпълни изравняваща облицовка (мозайка) с дебелина около 2 см., която да имитира външния вид на оригиналния каменен цокъл на сградата от гранит. Оригиналният каменен цокъл е видим и съхранен в посоки север, изток и запад, тъй като там нивото на терена не е свалено. Поради липса на стабилност и вероятно лошо свързване с каменните блокове, облицовката по южната фасада е с множество напуквания, и в процес на разслояване от камъка. Видимо най-голям проблем за тази облицовка е водата, която през годините е навлизала между нея и каменните основи. Макар и с ремонт на покрива този проблем да е до голяма степен решен, се забелязват зони на течове от главния корниз. Това са и местата с най-големи разрушения в облицовката.

В този период са извършвани малко на брой цялостни, но множество частични ремонти. Почти всички намеси са извършвани некоординирано между двете институции. В последните години не е извършван цялостен анализ на състоянието и ремонт на бившия дворец. Функционалните изисквания на галерия и музей водят до чести вътрешни ремонти във връзка със смяна на експозиции.

През 80-те години е извършена реставрационна намеса в частта на НХГ, включително за портика с тераса. В архива на НИНКН пише следното:

„Възстановена е:

Носеща конструкция, като в оригиналния габарит е поместена жб. плоча с изолация.
Консервирани и подсилени са чугунените колони към площада. Осигурена е връзка с горната конструкция.
Възстановен е оригиналния парапет.
Запазена е възможността за възстановяван на металната украса по тавана на плочата с употреба на оригинални и изготвени по образец елементи, включително чугунения фриз по страниците на плочата.“

В този етап са извършени поредица частични ремонти на фасадни мазилки и корнизи, дограми, покрив и др., за които не ни е предоставена графична проектна документация. Финансирането е получавано частично от държавата и частично от международни фондации. Най-значима намеса в частта на НХГ е извършен в периода 2009-2012 по проект на арх. Константин Пеев.

ИЗТОЧНИЦИ ЗА ПРОУЧВАНЕТО:

НДА на НИНКН

Архив на Национална Галерия

Архив на ИЕФЕМ-БАН

Симеон Радев. Строители на съвременна България.

Дико Диков. Градоустройство, бит, растителност и градини в София (Факти, бележки и коментари по източници от 17-20 век).

Уил С. Мънро. България и нейните хора.

Кирил Христов. Затрупана София.

Христо Д. Бръзицов. София разказва.

Стивън Констант. Фердинанд Лисицата.

Александър Божинов. Минали дни.

Георги Царев. Австрийски архитектурни влияния в София – края на ХIХ началото на ХХ век.