Възложител: НИНКН / ninkn.bg
Проучването обхваща 22 единични недвижими културни ценности разположени в североизточната част на световната ценност „Старинен град Несебър“. Разглежданите обекти са представители на народната архитектура от периода на Възраждането. Почти всички са притежавали типични архитектурно-строителни характеристики за периода, без изявена културна стойност, но със значение за съхранението на груповата ценност. Част от обектите за пръв път са документирани в проучването на арх. Иван Иванчев „Несебър и неговите къщи“ издадено през 1957 г. В книгата са включени описания и архитектурни заснемания на къщите, които дават подробна информация за автентичните им характеристики. В следващите тридесет години Националния институт за недвижимо културно наследство провежда последователна работа по документиране и реставрация на сградите, за да се съхрани автентичния облик на селището, но и да се даде възможност за съвременното му обитаване.
Сградите от периода на Възраждането в Несебър носят типични за епохата си архитектурно-строителни качества. Макар и имат някои регионални различия спрямо други къщи от периода в България, те спазват широко разпространена пространствена схема и разпределение на функции на помещенията. Съществен момент в тяхната история е, че градът е бил населен предимно с гръцко население и по-малко турско и българско такова. Това влияело на външният вид на къщите, тяхното интериорно оформление и на оформлението на двора. Интересни изследвания за начина на живот през XIX и началото на XX век дават информация за бита на собствениците, както и събитията по преселване на гръцкото население в първата половина на XX век, което води до почти пълна подмяна на местното население, и промени в архитектурата на следващ етап. Важни за изясняване на типологията на къщите е и информацията за препитанието на населението. Градът има пряка връзка с морето и то представлява важен ресурс за поминъка, търговията и комуникациите на населението със съседните селища и региони.
От направения анализ, както и от огледа на 22-те отделни сгради културни ценност, може да се заключи, че в обектите се наблюдават, както обратими, така и необратими промени.
Необратимите промени се отнасят основно към изменената улична и дворищна регулация, с която е допуснато изграждането на много нови сгради в средата на ценностите, както и промени в имотите на самите ценности (с плановете до средата на XX век). Необратими изглеждат и архитектурно-строителните изменения в самите обекти НКЦ. Част от тях са префасадирани, за да се впишат в духа на резервата, но по този начин е премахнат един слой от тяхната история. Вероятно днес бихме обмислили по-внимателно такава намеса, особено в случаите на единични недвижими културни ценности.
Обратими намеси са почти всички пристройки и надстройки на ЕНКЦ, които не са съгласувани и не отговарят на типологията им. Лесно обратими и потенциал за положителна трансформация с голямо въздействие върху общия облик на града изглеждат и всички елементи свързани със съвременното функциониране – рекламни елементи, надписи, табели, подменени дограми, ролетни щори, климатици, соларни панели и др. Поетапната им промяна, следвайки логиката на действащите режими за опазване на ценността биха допринесли за въздействието на уличните ансамбли и възможността за възприемане на отделните къщи.
Проблем, който следва да намери баланс в решението са обществените функции в сградите ЕНКЦ, които изпълняват важна роля за съвременното функциониране на града като място предимно с обществени функции и по-малко жилищни такива. Следва да се постигне по-добър външен вид на изнесените в публичните пространства зони за сервиране и по възможност да се намерят подходящи места, които да не възпрепятстват най-ценните улични ансамбли, съставени от автентична застройка. Самите заведения разположени около ЕНКЦ са решени със силно налагащи се в средата рекламни елементи, неотговарящи на режимите за опазване. Масово не се спазват изискванията за местоположение, материал, размери и подходящи шрифтове за използване.