ArchitectureАрхитектура

Архитектурно и историческо проучване на Дяволски мост на р. Арда

Изследването съдържа анализ на архитектурната, историческата и природна ценност на Дяволския мост и поречието на р. Арда в община Ардино. Документацията е изготвена във връзка с инициативата на Община Ардино да кандидатства за включване на обекта в Индикативната листа за световно природно и културно наследство на Република България.

ЕКИП:

арх. Иван Колев

арх. Камелия Владимирова-Колева

Заснемане с дрон:

CODE Architecture

 

Дяволският мост е построен в днешната община Ардино, област Кърджали, на стръмни брегове на река Арда. Спрямо общата територия на Родопите в рамките на България и Гърция, мостът попада в централната зона на планината. Най-близо са разположени селата Дядовци – от дясната страна на течението на реката и Латинка – от лявата ѝ страна. Мостът се намира в горното течение на р. Арда, в посока юг-север, преди тя да завие на изток и да се влее в язовир Кърджали. През пролетта нивото на реката при тесните участъци се вдига с 5-6 метра и е ясно видима нуждата от строежа на високи мостове. Едновременно с това тесните участъци предоставят и най-подходящото място за изграждане на трайни мостове.

Балкански, И., 1974 сп. Родопи, Стари мостове в Източните Родопи

Дяволският мост се намира на 10 км от гр.  Ардино, област Кърджали, на стръмни склонове на река Арда. Спрямо общата площ на Родопите в рамките на България и Гърция, мостът попада в центъра на планината. Най-близо са разположени селата Дядовци от дясната страна на течението на реката и Латинка от лявата ѝ страна.

Липсва съхранен документ за построяването на моста, който да изясни със сигурност годината на строеж. Мостът е представител на периода на Османската империя в България. В книгата „Каменните мостове на България XV-XX век“, историкът Александър Антонов, посочва, че „мостът вероятно е построен също през XVIII“, сравнявайки го с други подобни обекти по типологични белези и начин на градеж.

Мостът и неговата природна среда са културно и природно наследство, което притежава юридическа защита предоставена от държавата. Освен своите материали качества, обектът е носител на значимо нематериално културно наследство, което е предмет на изследване от XIX в. до днес.

Защитени територии в рамките на разработката.

Дяволски мост на р. Арда притежава статут на недвижима културна ценност от „национално значение“, съгласно Заповед РД9Р-0011/25.07.2011 г. на Министерство на културата.

Многосводовите мостове в Родопите са съсредоточени над р. Арда и дефинират основните пътища през планината. Дяволският мост е част от система от пътища, които минават през централната част на планината, в горното течение на Арда и свързват Беломорието с Филибе (Филипопол/Пловдив) и Горнотракийската низина. Съхранените до днес мостове от този тип са Дяволски мост, Стоянов мост,

Върбински мост, мостът край с. Средногорци, мостът в Рудозем и мостът при с Кошница. Всички посочени, с изключение на Дяволския мост, са претърпели значими намеси в тяхната цялост и автентичност. При някои от тях са премахвани елементи, променен е наклона на пътното платно, зазиждани са олекотяващите отвори. При всички освен Дяволския мост пътното платно е покрито с асфалт и е част от пътната мрежа на страната. Това поставя Дяволския мост на преден план като най-добре съхраненият многосводов мост над р. Арда. Съхранена е неговата композиция, съхранени са неговите конструктивни елементи, пътното платно от калдъръм, градежи, отвори и връзка с бреговете на Арда.

 

Разрушеният мост до с. Сухово, обл. Кърджали. 13.03.1934

Най-близки в архитектурно отношение е бил мостът над р. Боровица (Чамдере) при село Сухово, разрушен през 1962 г. Мостът до Сухово е също трисводов, пресича Арда, там, където днес е разположен яз. Кърджали и е имал много близко архитектурно и конструктивно решение видно  от съхранени архивни фотографии.

Характерно за типологията на мостовото строителство в Родопите, Дяволският мост няма декоративна система, като всички негови елементи са подчинени на функцията. Мостът е имал нисък парапет, който в различни източници е посочван с вариращ размер от 15-35 см. В резултат на проведени реставрационни намеси е изпълнен нов каменен парапет с обща височина 50 см, който осигурява безопасното посещение на обекта. Изследователите на каменни мостове в Родопите (а и по данни за мостове от периода, от други Балкански страни) посочват, че липсата или наличие на нисък парапет е характерна особеност на извънградските каменни мостове.

Основни типологични характеристики на късно средновековните планински мостове на Балканите, които дефинират специфичния архитектурен образ са:

  • Минимални размери на стълбовете и максимално големи отвори на арките;
  • Оформление на гърбавина на моста и вертикална посока на композицията;
  • Изчистени форми без декоративна система;
  • Минимален размер на конструкцията на пътното платно във високата част на моста;
  • Направа на олекотяващи отвори с опростена естетика;
  • Нисък или пълна липса на парапет;
  • Съобразяване на архитектурната форма с терена;
  • Пренебрегване на симетрията (характернa за класическите архитектурни форми) пред максимална функционалност на строежа.
  • Изграждане на триъгълни вълнорези (ледорези, контрафорси)
Сравнителен анализ по брой сводове на каменни мостове в близост до Дяволския мост.

Голямата част от мостовете в Родопите са едносводови, малки каменни мостове, които прескачат по-малки притоци на големите реки и осъществяват ежедневното придвижване в населени места. Композицията е опростена и рядко има олекотяващи отвори, поради малкия товар от преминаващите по него хора, както и на самия градеж. При по-дългите мостове над по-големи притоци и реки се наблюдава асиметрична композиция, която е пряко подчинена на функцията и избраното място и възможни стъпки. Двусводовите мостове, поради четния брой сводове, понякога дори нямат изразена гърбавина. В повечето случаи те имат един изразен главен свод и втори по-малък, но в някои случаи се среща и сводове с еднакъв размер, което води до почти хоризонтално пътно платно.

Мостът е изграден от два малки и един голям свод. Между тях са оформени по-малки, засводени олекотяващи отвори. Когато през 1974 г. е извършено архитектурно заснемане на моста (което е и най-ранното известно ни архитектурно заснемане на моста), е отбелязано, че олекотяващите отвори са частично зазидани на около метър височина, в по-ранен етап. Дори и днес, ясно личи фугата между първоначалния градеж и частичното зазиждане. При сравнителен анализ с фото-документация на най-близкия в архитектурно отношение познат ни мост – разрушения мост при с. Сухово, се вижда как вероятно са били оформени първоначалните отвори спрямо височината на вълнорезите и големите сводове.

Архитектурно заснемане 1974 г., автори инж. Т. Тодоров и инж. К. Георгиев. Частично са зазидани олекотяващите отвори (1), разрушения във вълнорезите (2) и наличен, частично нарушен нисък парапет (3).

По данни на изготвеното архитектурно заснемане от 1974-1975 г. архитектурните елементи са със следните размери:

  • Обща дължина– 65,70 м.; обща широчина – 3,40 м.
  • Височина – 11,65 м. /преди завишаване на парапетите/
  • Диаметър на големия свод – 19,00 м; рамо на големия свод – 0,60 м.
  • Диаметър на малките сводове – 9,30 м; рамо на малките сводове – 0,50 м.
  • Първоначални размери на парапети ~ 0,25 м.; Актуален размер на парапети – 50 см.
  • Широчина на вълнорезите – 2,10 м.

Дяволският мост и прилежащото поречие на р. Арда представляват изключително свидетелство за взаимодействието на човека с природата. Изграждането на мостовете в Родопите през Късното средновековие е изцяло подчинено на първоначалния природен контекст и ползва неговите преимущества. Строежът, както на моста, така и на каменните пътеки от двете страни на реката са съобразени с най-доброто възможно място за преминаване на реката, в тесен участък, където се образува завой и задържане на буйните ѝ води.

Дяволският мост на р. Арда е свързван с различни народни вярвания, които са документирани и изследвани от XIX-ти век до днес.

Със създаването на моста са свързват няколко народни вярвания, характерни и за по-големия ареал на Балканите и Европа. Основен мотив на нематериалното наследство свързано с Дяволския мост е връзката между жертвоприношението/ вграждане на човек и осигуряване на „стопан“ – пазител на моста.

Народните вярвания свързани с изграждането на мостове са изследвани от изследователи от периода след Освобождението на България и до днес от представители на Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към Българска академия на науките. Най-ценни в своя анализ и сравнение между различните проявления на вярването свързано с моста са „Демоните в Родопите“ (2003 г.), доц. д-р Евгения Троева и „Невидими нощни гости“ (1994 г., Евгения Мицева).

Дяволският мост и поречието на р. Арда попадат в територия, на която действат общо 4 режима, които защитават природните местообитания, флората и фауната.

В рамките на обекта попадат Природна забележителност „Родопски силивряк“, Защитена местност „Дяволски мост“ и Зона по Натура 2000 – „Родопи-Средни“. За първите две са определени режими за опазване със заповедите за тяхното обявяване. За „Родопи-Средни“ към месец март 2021г. има подготвен проект на Заповед за обявяване, в която са посочени целите и режимите за опазване. Сред приоритетните защитените видове, чиито местообитания, потенциални местообитания и хранителен потенциал попадат в разглеждания обхват са Кафява мечка (Ursus arctos), Европейски вълк (Canis Lupus), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), Алпийска розалия (Rosalia alpina) и Четириточкова меча пеперуда (Callimorpha (Euplagia) quadripunctaria).

 

От всички големи каменни мостове, които са пресичали р. Арда, Дяволският мост е най-добре съхранен. Поради намаляване на потока на хора и стоки между България и Гърция през втората  половина на XX-ти век, мостът не е претърпял значими изменения в своята типология. Трасето, по което е преминавал не е подходящо за съвременна транспортна връзка без значими изменения на терена, поради което мостът и цялата среда около него са до голяма степен съхранени.

 

Важно за проучването бе да се проучат всички налични проучвания през годините и архивните данни за обекта. Най-важни публикации по темта са:

Антонов, Александър. Каменни мостове в България – XV- XX век. 2018 г.

Балкански, Иван. Стари мостове в Кърджалийски окръг. 1978 г.

Любенова, Ива. Старите мостове в България. 1984 г.

Стоянов, Борислав. Стара родопска архитектура. 1964 г.

Каранов, Ефрем. Няколко думи а „Кадинь мость“ и за вярвания при съгражданието нови здания.  Периодическо списание на Българското книжовно дружество (7). 1884 г.

Стоилов, Антон.  Зазиждане на живи човеци в основите на нови градежи. 1901 г.

Троева-Григорова, Евгения. Демоните на Родопите. София, 2003 г.

DeLony, Eric. Context for World Heritage Bridges. 1996

Çulpan, Cevdet. Türk Taş Köprüleri. 2002

Petersen, Adrew. Roman, Medieval or Ottoman: Historic Bridges of the Lebanon Coast. 2020

Ilter, Fügen. The Main Features of the Seljuk, the Beylik and the Ottoman Bridges of the Turkish Anatolian Architecture from the 11th to the 16th Centuries. 1994

Proske, Dirk; van Gelder, Pieter. Safety of Historical Stone Arch Bridges. 2009

 

За проучването са ползвани следните архиви:

Държавен архив – гр. Смолян.

Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – гр. Смолян

Регионален исторически музей – гр. Кърджали

Национален документален архив, НИНКН – гр. София

Община Ардино

 

Други ресурси:

Общ устройствен план на община Ардино

Програма за развитие на туризма на община Ардино 2017-2020 г.

Проект за интегрирано развитие на община Ардино 2021-2027 г.

Стратегия за опазване на културното наследство в община Ардино 2017-2021 г.

http://natura2000.moew.government.bg – Информация за защитени зони по Натура 2000

http://pdbase.government.bg/zpo/bg/index.jsp – Информация за защитени зони

https://www.pitt.edu/~dash/type1191.html – Сборник с народни приказки за Дяволски мостове.

https://historicbridges.org/ – Систематизирана информация за исторически мостове по света