ArchitectureАрхитектура

Консервация и реставрация на “Жилищна сграда на Иван Наумов”, гр. София

 

 

Проектът е разработен от архитектурно студио “В3 Дизайн” ЕООД
Архитектура
арх. Иван Колев
арх. Камелия Колева
Конструкции
инж. Тодорка Георгиева

„Жилищна сграда на Иван Наумов“ e построена през 1911 г. (на някой места е посочено 1912 г.) Сградата е свързана с личностите на трима българи от костурско (днес в Гърция) – архитект на сградата е Никола Юруков, а собственици са строителите Иван Наумов Прешленков и Лазар Киселинчев. Всички те са участници във войните за национално обединение. Киселинчев и Наумов са споменати от Асен Василев в неговата книга  „Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители“ (стр. 264, 310).  И тримата са участвали в строежа на катедралата „Св. Александър Невски“, като арх. Юруков ръководи част от дейностите по строежа.

Лазар Киселинчев и неговия брат Георги Киселинчев, със своята фирма „Братя Киселинчеви“, изпълняват каменните облицовки по едни от най-значимите обществени сгради в следосвобожденска България – Руската църква „Свети Николай“, Военното книгоиздателство, Американския колеж, Халите, Градската баня, Дюлгерския дом (1910), Синодалната палата, катедралата „Св. Александър Невски.

Арх. Юруков е известен най-вече с общата си практика с архитектите Фингов и Ничев, с които проектират Софийска търговско-индустриална камара, Софийска банка, Българска търговска банка, Феникс палас и други обществени сгради. Самостоятелно проектира някои от известните софийски жилищни сгради в първите години на XX-ти век.

„Жилищна сграда на Иван Наумов“  е обявена за паметник на културата в Държавен вестник бр.40 от 1978 г. С писмо № 2637 от 07.06.1988 г. на НИПК, е определена категория от „местно значение“. Съгласно действащия Закон за културното наследство, сградата притежава статут на недвижима културна ценност от „местно значение“.

Сградата е с два основни строителни периода – оригиналната двуетажна сграда е построена през 1911 г., а надстройката с две нови нива и преоформяне на покрива – през 1958 г.. В архива на Столична община се откриват проекти, които показват, че надстройката е била разработена във варианти. Съществуващия съхранен проект на надстройката обаче не дава ясна картина за оригиналното оформление на сградата. У собствениците и в публичните архиви липсва фотодокументация, архивни заснемания или др. които да дават точна представа за оригинала.

Извадка от публикация на НИПК „София – недвижими културни ценности“, Стефан Матеев и к-в

Инвестиционният проект е изработен съгласно одобрената виза за проектиране и предвижда намеси по покрива и консервация и реставрация на фасадите. В тази връзка са направени огледи на цялата сграда от архитектурния екип на проекта и оглед на покривната конструкция и други нарушени елементи с конструктор. Направено е геодезическо заснемане на цялата сграда, което да даде правилните силуети на ценността и връзка с терена.   Направено е подробно архитектурно заснемане и фотодокументиране на разпределенията на последните две нива на сградата за точно определяне нужните намеси по покривната конструкция. Направено е цялостно заснемане на фасадите, въпреки че предмет на намесите са основни фасадите на последните две нива на сградата. За точно документиране на фасадите са направени частични заснемания на разпределения на етажите на всички нива и общите части. Детайлно са заснети специфичните детайли фасадата от различните периоди на строителство – профили, декоративни елементи, парапети, колони, решетки, дограми. Изследвани са всички намеси, които през годините са оказали въздействие на настоящото състояние на сградата.

 

Основни проблеми по фасадите: навлизане на влага и унищожение на мазилки и др. елементи, неподходящи намеси с цимент и др. материали, неподходящо разположение на климатици.

 

Източници на информация за изработка на проекта

НДА на НИНКН
Архив на НАГ
„Австрийски архитектурни влияния в София от края на XIX и началото на XX век“, Колектив, 1997 г.
„Български възрожденски майстори – живописци, резбари, строители“, Асен Василиев, 1965 г.
„Архитектурното изкуство на старите българи – том 2 и 3: Късно средновековие и Възраждане“, Николай Тулешков, 2006 г.
https://www.altersofia.com/tr/buildings/building/200
https://historicalroutes.bg/house-of-ivan-naumov/
http://stara-sofia.blogspot.com/2009/02/blog-post_16.html
https://www.cathedral.bg