Предмет на проучване е жилищен кооперативен дом „Лилякь“, проектиран от арх. Стефан Босолов през 1932 г. и построен през 1936 г.
Когато на това място се строи за пръв път през 1892 г. имотът се е намирал на края на града. Улицата присъства в по-старите карти с името „Аксаковска“. Първоначално на мястото са се намирали два по-малки парцела с двуетажни сгради до 1932 г. Източният имот е бил собственост на д-р Карл Расс (ветеринар пристигнал с руските войски по време на Руско-Турската война, родом от Дорпат в дн. Естония) и съпругата му Мария Верембовскаи. Сградата на д-р Расс е била двуетажна, разположена на улична регулация. От съхранен архивен кадър е видно, че тя е била с плоскостно решена фасада към улицата, с детайли характерни за първите години на XX век. Дъщерята на д-р Расс се жени за певеца Стефан Македонски, с който по-късно живеят и в новопостроената кооперация. Западният имот е бил собственост на Атанас Кривошиев (землемер/картограф). Къщата е била разположена свободно в имота, отдръпната от уличната регулация. Няма информация за точният и външен вид, но по самолетни снимки от 1926 г. се вижда, че е двуетажна. Липсва информация кога и как е взето решение и кой е финансирал демонтажа на двете жилищни сгради и изграждане на кооперативния дом в двата имота. Сградата на кооперативния дом е построена през 1936 г. и е характерна за големите жилищни кооперации от 30-те години като мащаб и архитектурен детайл. Тя се състои от сутерен, четири жилищни етажа и подпокривно ниво.
В план сградата е решена с три входа – Вход „А“ е достъпен от улицата, а входове „Б“ и „В“ са достъпни от западния тесен двор. Стълбищната клетка във входовете е с тесни площадки, с по два апартамента на етаж. Апартаментите са с различни варианти на вестибюлна схема. Впечатление прави, че апартаментите във вход „А“ са богато решени и многостайни, докато апартаментите във входове „Б“ и „В“ са с по-малко на брой стаи и с по-скромно разпределение. Конструкцията на сградата е стоманобетонова с носещи тухлени зидове. Обемът на уличната фасада е доминиран от трите еркера, излизащи напред върху едри стоманобетонови греди. В духа на модернизма сградата няма декоративна украса. Детайлите на корнизи, рамки и др. елементи са опростени. Цокълът е изпълнен с каменна облицовка от едри необработени каменни блокове с дълбока фуга. Мазилковото оформление е с едра пръскана мазилка смесена с малки речни камъчета. Голяма част от оригиналната дървена дограма е подменена с нова, с различно членение. Съхранените на места оригинални дограми са характерни за периода на 30-те години.
Историческата значимост във връзка със събития от 22 юни 1941 г. е основна причина апартаментът, бивша тайна квартира на ЦК на БКП да получи статут на историческа ЕНКЦ.
Текстът в Информационна карта на паметника на културата е следният:
„В апартамента на Дафина Главинова – дългогодишна нелегална квартира на Политбюро на ЦК на БКП, на 22.VI.1941 г. членовете на Политбюро Антон Иванов, Трайчо Костов и Цола Драгойчева приемат позива на ЦК на БКП, в който се определя характера на войната, новата политическа обстановка и начертава курса на въоръжена борба. На същия адрес в тогавашния дом на артиста Ст. Македонски на 16 срещу 17 септември 1923 г. прекарват нощта Васил Коларов и Г. Димитров и вземат съдбоносното решение за Септемврийското въстание.”
Данни за историческата стойност на обекта са изведени от кратък текст е книгата-албум „Паметни места на революционна София 1903-1944“ на Мария Бужашка, Йоанна Климова-Клисарова, както и от книгата на Цола Драгойчева „Повеля на дълга“, том 2 – „Щурмът“.
„Паметни места на революционна София 1903-1944“ е изданието на НИПК и Музей за история на София. Единственият текст за обекта историческа ЕНКЦ в албума е следният: „Сградата, където е проведено историческото заседание на ЦК на БКП на 22 юни 1941 г. , ул. „Аксаков“ 48
Основен източник на информация за историческите събития е книгата на Цола Драгойчева „Повеля на дълга“ Том 2 – „Щурмът“. В книгата са представени събитията от 22 юни 1941 г., когато Хитлер дава началото на военни действия срещу СССР, т.н. Операция „Барбароса“. Според написаното от Ц. Драгойчева, в тайната квартира на ул. „Аксаков“ събралите се членове на Политбюро на ЦК на БКП слушат информация от радиото и подготвят съобщение/позив към другите участници в съпротивителните действия. В подготвения позив се посочва, че следва да не се допуска използването на българска земя и войска за подкрепа на германските действия, както и да се окаже подкрепа на съветския народ.
В следващи глави на книгата е посочено, че след този момент използването на квартирата за събрания на Политбюро е спряно, поради опасност от разкриване. По-късно апартаментът е превърнат в лаборатория за изработка на експлозиви. Дадени са и сведения за Дафина Главинова, както и кратки бележки за причините за избор на апартамента за тайна квартира (приложени са извадки от книгата като част от материалите по проучването).
Въз основа на направеното проучването през 1978 г. е предложено деклариране на апартамента като паметник на културата от „местно значение“.
Историческата стойност на апартамента е доказана през 1988 г. чрез спомените на Цола Драгойчева, която е единствен жив участник в описаното събитие от 22 юни 1941 г. Антон Иванов е предаден и осъден на смърт преди края на войната, а Трайчо Костов е осъден на смърт от самата БКП скоро след края на войната.
Източници:
1. НДА на НИНКН.
2. Архив на Етажна собственост на вход „А“, ул. „Аксаков“ 48, гр. София.
3. „От д-р Расс до Стефан Македонски – спомени за къщата на улица „Аксаков“. Stornik.org. Мария-Бойка Малинова.
4. „Паметни места на революционна София 1903-1944“. Мария Бужашка, Йоанна Климова-Клисарова
5. Повеля на дълга. Книга 2: Щурмът. Цола Драгойчева