Консервация и реставрация на Църква “Св. Николай”- с. Искрец

Архитектура
арх. Иван Колев

КРР – Технология
Аглика Икономова
Веска Каменова

Храм „Св. Николай“ в с. Искрец е построен през 1843 г. в имот, в центъра на селото. Имотът е с наклон, като в близост до северната и източната фасада на храма е изградена подпорна стена от едри каменни блокове. Дворът е ограден от запад с плътен каменен зид, а от юг с ажурна ограда върху нисък каменен зид.

Имотът е разделен на две части – северна и южна. Храм „Св. Николай“ е разположен в южната част, която е добре поддържана. Алея от циментови плочи отвежда към днешния основен вход на църквата.  Северната част на имота е мястото, където през първата половина на XX-ти век започва  изграждането на нов храм-паметник „Св. Иван Рилски“. Новият храм е по проект на арх. Антон Торньов, който ръководи и строежа. През 1942 г. Торньов умира и това спира временно строителството, а през 1944 г. строителството спира окончателно. В настоящия момент стоежът се намира в неподдържана среда, визуално е отделен от южната част на двора и до него се стига от улицата. По този начин храм „Св. Николай“ запазва своята значимост за Искрец, като основен храм и бива поддържан и използван до днес.

Храм „Св. Николай“ е бил пристрояван на два пъти, като всяка следваща пристройка в западна посока е издължавала допълнително сградата и днес тя е с нехарактерно за християнски храм обемно решение. Първоначалната църква, изградена през 1843 г. е еднокорабна. Подът на църквата е по-нисък спрямо терена. На южната фасада е видим зазидан вход, което вероятно е мястото на оригиналния основен вход към църквата. На това място в интериора сега е поставен владишкия трон. Няма информация за оформлението на оригиналната западна фасада – нейното външно оформление и дали там са били разположени други отвори, както и дали е била изписана в интериор. Градежът е от редове ломени каменни блокове без декоративно оформление. Фасадите завършват с корниз, който е съхранен в по-добро състояние от този в пристройките.

Стенописите в първоначалния наос покриват стените, свода и олтара и са дело на Сотир Вальов, син на Константин Вальов (работил по главната църква на Рилския манастир и много други църкви в България и Сърбия).

Сотир Вальов е късен представител на Самоковската иконописна школа в последните години на Възраждането, но творбите му в храм „Св. Никола“ нямат общо със стила на неговите предшественици. Сцените са описани подробно в Научно-мотивирано предложение на НИПК за църква Св. Николай от 1971 г.

Проектните намеси включват ремонтни дейности по покрива и консервация и реставрация на фасадите.

Източници за проучването:

  1. НМП за обявяване на стенописите на „Св. Николай“ в с. Искрец, архив НИНКН
  2. „Български възрожденски майстори – живописци, резбари, строители“, Асен Василиев, 1965 г.
  3. Инвестиционен проект за Ремонт, реконструкция, подобряване на прилежащото пространство и вертикална планировка на храм „Св. Николай“, с. Искрец, общ. Своге, архив НИНКН.