Гробницата е открита в периода 1976-1977 г. по време на спасителни археологически разкопки, във връзка със строителството на сградата на „Дом на съветите“, днес сградата на Община Стара Загора. В разкопана площ от 1200 кв.м. са разкрити 254 гроба, като авторите на проучването посочват, че разглежданата тук гробница е най-интересна сред тях. Резултатите от проучването са публикувани от Димитър Николов в статия Разкопки в некропола на Августа Траяна (АОР 1976 г.) и от Красимир Калчев в статията „Гробни съоръжения и погребален ритуал в южния некропол на Августа Траяна (II-IV в.)“ през 1984 г. (в сборника „Известия на музеите от югоизточна България“, том. VII).
Д. Николов пише:
„… Сред тях изпъкна и една гробница с куполно покритие. Тя представлява квадратна стая със страна около 2 м и височина 2 м. иззидана е с тухли и бял хоросан. Намирала се е изцяло под терена. На западната си страна има засводен отвор, през който са внасяни труповете на мъртъвците. Вътрешната стена на гробницата е измазана с червен водоустойчив хоросан, по който бяха открити схематични рисунки на птици и човешки фигури, издраскани с острие върху мократа още мазилка. На пет места са издраскани и текстове, в които бяха разчетени мъжкото име Диофанес и женското Сабина. Куполът на гробницата лежи върху осмоъгълник, получен чрез пандантиви в ъглите на гробницата.
В куполната гробница бяха намерени 9 скелета с главите на юг – мъжки, женски и детски. Гробният инвентар беше сравнително беден – 5 глинени лампи, четири глинени съдинки и два стъклени балсамарии. Открити бяха и 5 бронзови монети от II и III век.
Куполната гробница е построена върху по-стара правоъгълна гробница, в която бяха открити два скелета с ориентация юг-север, чифт златни обеци, стъклени балсамарии, стъклена чашка и 2 бронзови монети, едната от които на Нерва и остатъци от тоалетно сандъче. Това е най-ранно датираното погребение в некропола. …“
Красимир Калчев допълва в своята статия:
„…Разкрити са общо 14 гробници от този вид. Най-интересна е единствената куполна гробница в некропола, открита в самото начало на разкопките и частично разрушена при изкопните работи. Иззидана е от тухли с размери 0,33х0,33х0,03 м, споени с бял хоросан, Гробната камера е с четвъртита форма, с вътрешни размери 2,18х2,12 м. Ъглите са скосени и във височина са с пандантиви, преминаващи в купол. На височина 0,81 м над пода има корниз от три издаващи се една над друга тухли с ширина 0,12 м. Височината на ключа на купола е 1,87 н. Стените са измазани с хоросан, в който има тухлен прах. По мазилката има изписани текстове на старогръцки език. На западната стена има засводен вход с ширина 0,70 м. и височина 1,07 м. Има праг с дебелина 0,19 м, който е на 0,49 м. над пода на гробницата, зазидан с тухли.
След вдигането на плочите от пода се откри още една гробна камера № 2. Тя е по-ранна от куполната гробница и се намира в източната и половина. Ориентирана е С-Ю, Стените на долната камера са иззидани от камъни и хоросан и покритието от три големи каменни плочи, поставено напречно, които служат за под на куполната гробница. Размерите на гробната камера № 2 – 2,05х1,07х0,53 м. Стените на камерата са измазани с хоросан, премесен с тухлен прах. …“
След края на проучването, подовото ниво от каменни плочи е засипано с пясък, каквото е и актуалното състояние на вътрешността на обекта. Гробницата е съхранена на място под сградата на Община Стара Загора, в специално предвидено помещение, което да позволи нейното опазване и бъдещо проучване. До помещението на гробницата се достига от външно стълбище, западно от входа на сградата на Общината.
Архитектурното заснемане е направено като комбинация от техники за постигане на максимална точност на обекта. Направено е традиционно архитектурно заснемане, което е улеснено от контекста на обекта. Тъй като гробницата попада в помещение в сграда със стоманобетонова конструкция и с точни размери, това позволява правилно измерване на отстоянието на обекта от ограждащите го стени за изграждане на нейната неправилна форма. Като втори метод, с който да се потвърдят точните размери е направен облак от точки, чрез подробно фото-документиране и използване на специализиран софтуер.
Използвани източници:
Николов, Д. Разкопки в некропола на Августа Траяна (АОР 1976 г.)
Калчев, К. Гробни съоръжения и погребален ритуал в южния некропол на Августа Траяна (II-IV в.) , 1984 г. (в сборника „Известия на музеите от югоизточна България“, том. VII)