Жилищна сграда на инж. Момчилов, гр. София / позната още като „Нотариата“/е изградена през 1899 г. Тогава тя се е намирала в покрайнините на града и е имала свободна гледка в посока Витоша. Днес се намира на пл. „Патриарх Евтимий“ при бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Граф Игнатиев“ едни от най-натоварените улици в актуалния исторически център на гр. София. В сградата липсва актуална функция, като последно се е ползвала за дейността на Софийски градски съд. Oбявена e като архитектурно-строителен паметник на културата с категория „местно значение“ в ДВ бр.40 от 1978 г.
Представлява съхранен пример на строителството от периода след Освобождението, когато столицата се разраства и придобива нов, европейски вид. Множество архитекти от чужбина изграждат първите нови сгради в София, а след тях започват да работят и първите завършили в чужбина български архитекти. Такъв е и авторът на сградата – арх. Петко Момчилов.
Арх. Момчилов е от първите големи български архитекти след Освобождението, завършва специалност „Архитектура“ във Прага. След завръщането си работи като началник отделение Архитектура при Министерство на общите сгради, пътищата и благоустройството. Първоначално проектира в ренесансов стил, след което заедно с Юрдан Миланов полага основите на Националния романтизъм. Някои от по-важните сгради проектирани от него са реконструкцията на Черната джамия в църквата „Св. Седмочисленици“, Централна минерална баня, гр. София, Синодална палата, гр. София и др. Член на постоянния комитет по изграждане на храм-паметник „Св. Ал. Невски“. През 2011 е депутат в Петото Велико Народно събрание. Основател и дългогодишен член на ръководството на БИАД.
Първоначалната сграда е проектирана за брата на арх. Момчилов – инж. Михаил Момчилов и съпругата му баронеса Филипина фон Услар – Глайхен. Изпълнена е в стил близък до ренесансово палацо с класически ордер и симетрична фасада към пл. „Патриарх Евтимий“. В годините на своето функциониране сградата е пристроена и днес се състои от две крила. Първото крило включва оригиналната сграда строена 1899 г., а второто е пристройка от 40-те години на XX-ти век. Сградите са свързани при сервизната стълбищна клетка на първоначалната сграда и имат различна архитектура и конструкция.
В периода 1938-1944 г. сградата се е ползвала от германската легация, а след войната – като търговско представителство на СССР. От началото на 80-те години на миналия век до 1997 г. се ползва като Нотариат. С Решение на МС през 2015 г. е предоставена на КПКОНПИ, а с ново Решение през 2020 на Министерство на културата.
Значението на обекта в развитие на София след Освобождението е на важен градоустройствен репер. Градът се е развивал около сградата, но тя е запазила своето значение като архитектурен и устройствен акцент. Наличието на значима обществена функция в по-голямата част от нейния живот е довела и до специфично отношение на обществото. Сградата се намира на едно от знаковите за гр. София места в най-ново време – пл. „Патриарх Евтимий“. Фасадата на сградата става поле на изява на уличното изкуство след промените от 1989 г. и един от най-значимите символи на демокрацията е портретът на Джон Ленън, който е поставен на нейната фасада към ул. „Граф Игнатиев“ в началото на 90-те.
С градоустройственото си положение, архитектура и историческо значение, сградата е един от най-ценните примери на следосвобожденската архитектура в София.
Етажите са организирани около представителен вестибюл с красиво дървено стълбище, декоративна ламперия и касетиран дървен таван. На първо ниво помещенията са преходни и при отваряне на вратите се формира общо пространство. Второ ниво е било предимно за жилищни нужди. Трето ниво е достъпно чрез сервизната стълба в северния край и се състои от няколко преходни помещения, отвеждащи към лоджията в кулата.
Най-значима намеса в сградата е извършена с пристройката през 40-те години, във връзка с функцията на германска легация, по време на Втората световна война. Сградата е разширена с почти идентичен по размер обем, който се възприема изцяло от ул. „Граф Игнатиев“. Двете части продължават да се ползват като една сграда от следващите собственици на сградата. Новата постройка е съобразена с външния образ на оригинала без да го повтаря, но в интериор е решена без значими архитектурни детайли.
Проучването е извършено във връзка с заснемане на филмовата продукция “Hellboy:The Crooked Man”. От нас бе направена оценка за допустимост на предвидените намеси в сградата. Бяха изработени серия от предписания, които да позволят направа и премахване на сценографията без да се засегната основните ценностни характеристики на сградата.
За настоящото изследване на сградата са ползвани следните източници:
- Досие на „Жилищна сграда, бивша на инж. Момчилов, НДА на НИНКН;
- Копие на оригинални чертежи на сградата на инж. Момчилов. Автор: арх. Петко Момчилов.
- Идеен проект за Реконструкция на сградата на ул. „Патриарх Евтимий“ 2, София. ЦНИП при УАСГ. 2004 г.
- Австрийски архитектурни влияние в София в края на XIX и началото на XX век. Колектив. 1998 г.
- stara-sofia.com
- https://e-vestnik.bg/13421/snimki-ot-starite-lenti-notariata-v-sofiya-i-po-predi/