ArchitectureАрхитектура

Проучване, документиране и оценка на църква “Св. Рождество Богородично”, Априлци

Храм „Рождество Богородично“  построено в бившето село Острец, което днес е квартал на града Априлци. Църквата е построена през 1881 г. със средства на местното население. Разрешение за построяване на църква е получено още преди Освобождението, но строежът не започва, защото избухва Априлското въстание, в което участие вземат всички села в околността.

След Освобождението, през пролетта на 1881 г. започва подготовката на строежа. Майстор на строежа е  Минко Петров Георгиев, ученик на Колю Фичето, а останалите майстори са също от габровския край. Храмът е завършен през есента на 1881 г.

 

Храмът е изграден с характерни за късното Възраждане в региона на Стара планина строителни похвати, архитектурни елементи и пропорции.  Външните стени са зидани с добре оформени каменни блокове, които са характерна черта на късното Възраждане  и първите години след Освобождението. В този период строителството на църкви е достигнало значително развитие и свобода на изразяване, което се отразява и в добиването, обработка и прилагане на качествени строителни материали.

Плановата схема на храма е традиционна за Стара планина и се среща при други църкви от периода , конкретно в творчеството на тревненския майстор уста  Генчо Кънев: „Св. Димитър“ – с Скорците, 1976 г.; „Св. Архангел Михаил“, с. Зараево, 1881 г.; „Св. Троица“, Катунище, 1874 г.; Св. Николай, в с. Разпоповци, Еленско, 1875 г.;   „Св. Димитър“, с. Горна Студена, 1876-1878 г..

Иконостасът е таблен, като единствената изявена дърворезба е изработката на царските двери. Иконите в иконостаса са от няколко периода. Първоначално са изписани основните икони в царския ред. Част от тях в момента липсва (вероятно свалени за реставрация), а част от тях се съхраняват в емпория и са в добро състояние. На една от иконите се вижда ктиторски надпис от 1880 г., – периода на организиране на стоежа на църквата. Вероятно е иконите да са били подарявани преди изграждането на самия храм. На мястото на горепосочените преместени икони са сложени нови икони, които са подписани – „Иван Хаджидимитров 1994 г.“ Новите икони са приблизителни копия на оригиналните икони, които вероятно са били с временен статут, но и до днес оформят централната част на иконостаса.

 

Следващия период на иконопис е от началото на XX-ти век, като изображенията са в цял ръст, носят надписи с упоменати години на изписване – 1901-1904 г. и са дело на автори, които са работили иконите на иконостаса на църквата в съседния квартал на село Априлци – „Св. Георги“.  Празничния ред икони имат единен стил, а на една от тях се чете ктиторски надпис посочена 1926 г.

Силно впечатление правят дърворезбите на  владишкия трон и проскинетария, които са разположени срещуположно в конхите. Посетителски столове от двете им страни следват извивките на конхите.

 

Стените са частично изписани, а останалите части са боядисани в бяла боя, което позволява отделните художествени елементи да са ясно подчертани а пространството да бъде светло.

Стенописите са от  най-малко три различни периода, за което свидетелстват надписи върху тях, както и стила на изписване. Най-ранен етап е надписан в изписването на проскомидията – 1903 г. Следващите надписи са от апсидата, където от двете страни са изобразени свети Петър и свети Павел – 1936 г.

Неизяснени като период на изписване (но много вероятно след 1900 г.) са изписването на купола и полетата между прозорците в купола. Под емпория, на северната и западната стени са изписани изображения, който са декорирани с характерно за 20-те години на 20-ти век художествено оформление, макар и да липсват надписи, които да посочват точна дата.

 

 

Източници:

„Архитектурното изкуство на старите българи“, Н. Тулешков, том II и том III

Данни от Григор Банев – краевед

Априлци