Проектът е разработен от архитектурно студио “В3 Дизайн” ЕООД
Архитектура
арх. Иван Колев
арх. Росица Владимирова
арх. Камелия Колева
Паркоустройство и благоустройство
ландш. арх. Александър Недев
КРР – Технология
Аглика Икономова
Веска Каменова
Паметникът на Георги Бенковски е открит и осветен на 1908 г. Монументът е изработен по модел от каталог на Слави Славов от Казанлък, а каменоделци са Грозьо Ралчов от с. Петревене и Петър Тодоров.
Обектът се състои от две зони – паметник, посветен на Георги Бенковски и Кървавото кладенче, в което е измита главата му, след като е убит при засада на 25 май 1976 г.
Подходът към обекта е от запад и преминава през мост над река Костина. В началото на моста е поставена ниска ограда с детайл от ковано желязо. Мостът е оформен с нисък парапет, който отвежда в двете посоки. Вляво – паметника, а вдясно – Кървавото кладенче. Зоната около паметника е оформена с две тераси, с висок подпорен зид към гората. По-ниската тераса е на нивото на моста и поставя посетителя на основната позиция за възприемане на паметника – няколко стъпала под него с поглед към неговата челна страна с посвещение.
Самият паметник е разположен на по-високата тераса, ограден с нисък каменен зид с квадратни очертания. В миналото зидът е завършвал с метална ажурна част, за което свидетелстват отвори в него със следи от ръжда. Не е ясно кога е премахната металната част. От вътрешната страна на зида е засаден чимшир, който затваря пространството около монумента. В четирите ъгъла на зида са засадени високи иглолистни растения, които подчертават вертикално паметника. Зидът около паметника е оформен от цели каменни блокове и завършва с каменна шапка със заострен връх. Всички останали подпорни зидове на обекта – между двете тераси, към реката и към горския склон са изпълнени от ломени камъни с дебела циментова фуга и завършват с бетонова шапка с правоъгълно сечение.
Стъпалата между двете тераси са оформени от груби цепени каменни блокове с различна форма. При тях се забелязва частично разрушение на фугите и разместване.
И двете тераси на паметника са оформени с настилка от цепени каменни плочи с неправилни размери на циментова фуга. Долната тераса е почистена от развилите се през годините тревни фуги, докато при горната продължителното развитие на ниска растителност е довела до плътен слой зеленина, който изцяло скрива плочника. Терасите изпълняват функция на основно пространство за провеждане на честванията в памет на Георги Бенковски и априлските въстаници.
Горната тераса е оградена от подпорен зид към горския склон. Самият склон в годините също е бил поддържан за подчертаване на природната рамка на паметника, но към момента се отчита развитие на различни растителни видове – ниски и високи. Последните частично променят възприемането на обекта като смаляват свободното пространство около него (фигури 4 и 5).
Подпорните зидове между двете тераси, тези към реката и към горския склон са до голяма степен в идентично състояние. Разрушени са частично фуги между каменна зидария; в някои участъци се забелязва наличие на инвазивна растителност, поради липса на редовна поддръжка, като в тези зони има и задържане на влага в зидовете.
Втората зона на обекта е Кървавото кладенче и подходът към него. След преминаването през моста, вдясно е оформено стълбище от добре оформени каменни блокове с размери 12/33/50 см. Стъпалата лежат върху циментова основа, която изравнява релефа на склона към реката. Стълбището отвежда надолу към естествено оформения скален бряг на реката и мястото на Кървавото кладенче. До него, на подпорния зид е поставена информационна табела от камък.
Състоянието на стълбището е до голяма степен добро, но на места се забелязва отцепване на каменните блокове от циментовата основа, разместване на стъпалата и разрушени фуги между тях.
Проектът предвижда мерки по консервация и реставрация в обхвата на благоустроената част от имота, без намеси в частта, която по своят характер представлява част от гората (фигура 1).
