Проектът е разработен от архитектурно студио “В3 Дизайн” ЕООД
Архитектура
арх. Иван Колев
арх. Росица Владимирова
арх. Камелия Колева
КРР – Технология
Аглика Икономова
Веска Каменова
Храм „Св. Архангел Михаил“ в с. Студена а е построен в периода 1837 – 1846 г. в имот с голям двор, в центъра на селото.
Външните стени на църквата са изградени със смесена зидария от каменни блокове и тухлени пояси. Фасадите са украсени с различни елементи – каменна пластики и пана, декоративно оформена смесена зидария, керамични кръстове, стоманени и каменни решетки на прозорците. Корнизът е висок, измазан с бяла мазилка по цялата дължина на сградата.
Западната фасада е решена с висок, измазан трисводов корниз, характерен за региона на западна България. Централният вход е оформен с декоративна каменна рамка с пластично оформени символи. В по-късен етап портата е допълнена с метална решетка. От двете страни на входа са разположени по две каменни пана. Отдясно – изображение на двуглав орел с лозови клонки, до него пано с надпис : „СЪГРАДИ СЕ ЧЕРКВА СВЕТИ АР. МИХАИЛ 1846 ГОДИНА“.
Отляво на вратата – изображение на серафим с лозови клонки, до него пано с надпис: „1846“
Над портата е изпълнена патронна ниша с изображение на Св. Архангел Михаил. Нишата (предполагаме, идентично с вратата за южната фасада) е заобиколена от рамка със смесен градеж – камък и тухла, измазана с варо-циментова мазилка. От двете страни на нишата, в ново време са монтирани възпоменателни мраморни плочи посветени на загиналите през войните жители на с. Студена: отляво – 1912-1913 г.; отдясно – 1915-1918 г. На тази фасада, под сводовете на корниза са оформени три кръста от керамични тела.
На южната фасада са разположени още един вход и три прозореца. Входът е решен с декоративна каменна рамка, странични каменни пана и патронна ниша. В съвремието, отворът на входа е грубо зазидан отвън, покрит с циментова мазилка, която неравномерно покрива и части от каменната рамка. В интериор е запазена оригиналната врата. Патронната ниша над южната врата е без допълнително измазване на нейната рамка, вероятно със същото оформление е била и тази на западната фасада. Подобно на западната фасада и в южната са оформени керамични кръстове, които се редуват с отворите и са общо пет на брой. Интересни са рамките на прозорците и патронната ниша, като от двете има страни с керамични тела са оформени елементи наподобяващи крила. Такива има само на южната фасада и частично се виждат на един от прозорците на северната фасада.
В план, църквата е трикорабна, с две двойки свободно стоящи колони в наоса, една двойка скрита зад иконостаса и една двойка колони вградени в стените на помещенията в западна посока. Към настоящия момент, колоните са грубо оформени с пръскана мазилка, която е засегнала частично капителите им, на които има ценни изображения. Пространството на страничните кораби е подчертано със сводове, допълнително укрепени с каменни рамки в оста на колоните. В централното поле са оформени три слепи купола.
Църквата е изписана със стенописи от Коста Геров Антикаров през 1869 (1878,1884) г. Стенописите му се характеризират с непропорционални тела и опростена техника. Въпреки това съхранената през годините стенопис е богата и обхваща почти всички елементи в храма – стени, сводове, куполи, колони, парапети и др.
Около цялата църква са съхранени оригинални каменни блокове, които са останали след ремонта по проект от 2017 г.
Резултатът от намесите през годините е довел до съхраняване на конструктивната цялост на църквата, но са създадени проблеми в нейната естетика, декоративна система и не са решени проблемите с покривното покритие.
Настоящият проект цели минимални намеси по фасадите с цел възстановяване на естетиката на църквата, както и ремонт на покрива, с което да се подобри оттичането на вода и спре възможността за задържане на влага в стените на църквата.
Източници за проучването:
„Български възрожденски майстори – живописци, резбари, строители“, Асен Василиев, 1965 г.
Svetimesta.com
“Вяра и общество”, 20.03.2020 г.
